Иван Вазов > Quotes

“Лудите, лудите - те да са живи!”
― Иван Вазов

“Светлината на човешката душа може да светне , дори под ударите на страданието , стига да я има там.”
― Иван Вазов

“Левски е изражение на една сила излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения.”
― Иван Вазов, Немили-недраги

“Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.

Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.

А тя беше многобройна.”
― Иван Вазов

“Планинските самотии спяха, дива тишина царуваше в природата; само реката все си шумеше долу нейде в бездната ...”
― Иван Вазов, Избрани разкази

“Човеците уважават ...плътоядния сокол-повече от кокошката,която му дава превъзходна гозба.Защо?Защото олицетворяват силата,която е правото и свободата..Философията нека процъфтява; природата остая,каквато си е.”
― Иван Вазов

“En général, les malheurs d'autrui suscitent inévitablement trois sentiments chez les tempéraments mesquins : tout d'abord le saisissement ; ensuite la satisfaction intérieure de ne pas être concerné ; enfin, une joie maligne et secrète. Tels sont les sombres instincts que recèle l'âme humaine dans ses tréfonds.”
― Ivan Vazov, Под игото

“O, движенье славно, о, мрачно движенье,
дни на борба горда, о, дни на паденье!
Епопея тъмна, непозната нам,
епопея, пълна с геройство и срам!”
― Иван Вазов, Епопея на забравените

“В граматиката на любовта няма въпросителни знакове.”
― Иван Вазов, Под игото

“Покойната му баба, като му е разказвала тия събития, говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не можала да направи, но искала от сърце да направи.”
― Иван Вазов, Една българка

“Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.”
― Ivan Vazov

“Днес грее светата свобода,
свободен е прежния роб,
но камъне йоще народа
изпраща въз Жидовий гроб.”
― Иван Вазов

“... От тук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми;
и както тез могили без трънье и без храсти,
душата ми е чиста от зависти и страсти
и пълна с упоенье, забравя за светът...”
― Иван Вазов

“Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.”
― Ivan Vazov

“,,Страхът прави жестоко сърцето, той е най-висшата й безобразна форма на егоизма.”
― Иван Вазов, Под игото

“Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? Свободата... Па друго не ти трябва...”
― Иван Вазов

“Ние, българите, за да видим света и чудесата му, няма нужда да ходим така далеко, защото нашата България е един непознат и чуден свят.”
― Иван Вазов

“the dew of suffering to”
― Ivan Vazov, Under the Yoke

“En la tormenta la naturaleza alcanza los motivos más sublimes de la poesía”
― Ivan Vazov, Под игото

“საბრალონი არიან ისინი, ვინც სამშობლოსთვის ბრძოლას დამპყრობლის სამსახურში გადიდკაცებას ამჯობინებს. ასეთებს თავად მისივე პატრონები გამოიყენებენ და შემდეგ გაუსწორდებიან. შთამომავლობა კი დასწყევლის" ივან ვაზოვი”
― ივან ვაზოვი

“Naturile tinere, înflăcărate, au nevoie de o luptă. Știința nu îi poate satisface. Iar noile tendințe create de filozofia pozitivistă sunt foarte tentante pentru un suflet însetat de rebeliune și protest. Acești tineri au nevoie de idealuri. Nefericirea lor este că trăiesc într-o epocă ca asta, în care trebuie să caute aceste idealuri nu în sufletul lor și nu în nevoile vieții de azi, ci în cărțile unor doctrinari străini nouă. Noi, adică generația noastră, a fost, din perspectiva asta, mult mai fericită: avea un ideal limpede, luminos, definit, de puțini contestat, sădit în sufletele și inimile noastre din copilărie: idealul eliberării Bulgariei...
- Tu îmi explici cauza fenomenului - și sunt întru totul de acord cu tine; dar eu spun mai mult, că acest fenomen este monstruos, este otravă pentru sufletele și mințile tinerilor noștri studenți - spuse Tsvetanov. - Și dacă va fi mai mult decât o modă trecătoare - va fi o adevărată nenorocire.
- Ți-am spus că tineretul de astăzi, plin de aspirații, este nefericit pentru că este mai lipsit de toate cele pe care cei dinaintea lor le-au avut din belșug. Căci viața nu hrănește poftele ei beligerante, ci le satisface cât și cum poate. Un om însetat va bea și din apa noroasă a bălții. Pentru că nu mai există turci și trebuie să ne revoltăm împotriva a ceva - ne revoltăm împotriva învățătorilor, împotriva ordinii sociale, împotriva lui Dumnezeu și, dacă vreți, împotriva bunului simț ... Cel mai de seamă lucru este ca setea să fie stinsă. Dacă acești tineri ar fi trăit în vremea turcilor, probabil ar fi mers la spânzurătoare ... Iată, gândul ăsta mă împinge să-i condamn pentru zelul lor, fără să pot fi în stare să-i disprețuiesc sau să îi urăsc ... Setea trebuie potolită.”
― Иван Вазов