What do you think?
Rate this book
Un amico di Kafka
«Fuori cadeva fitta la neve ... Dalla Vistola soffiava un vento gelido, ma nella casa di studio ardeva la stufa di terracotta. I mendicanti arrostivano patate sulle braci. I ragazzi che studiavano di notte ... ascoltavano le storie». Da suo padre ne ha ascoltate, di storie, il piccolo Isaac - e da quelle sono poi nate le sue. In questi ipnotici racconti il narratore incantato che è Singer porge orecchio alle voci di altri narratori incantati, che a loro volta aprono squarci su vicende, esistenze, universi interi. Sfilano così personaggi indimenticabili: dall'ex attore amico di Kafka allo spazzacamino che indovina i segreti di tutti, dalla donna dagli «occhi gialli» che attira su di sé le disgrazie a quella che è convinta di aver visto Hitler in una tavola calda di Broadway, dal rabbino in collera con Dio per la sofferenza che infligge agli uomini al professore il cui funerale viene accompagnato dai colombi che aveva sempre nutrito... Sullo sfondo, le strade, profumate «di panini appena sfornati, bagel, latte bollito e aringhe affumicate», del quartiere ebraico di Varsavia, o quelle polverose delle torride estati newyorkesi, e le sinagoghe, i bordelli, le case dei ricchi e i tuguri dei poveri, i villaggi e le grandi città: mondi che Singer fa rivivere sotto i nostri occhi con una capacità evocativa che è soltanto sua.
338 pages, Paperback
First published January 1, 1970
36 people are currently reading
667 people want to read
About the author
Isaac Bashevis Singer
550 books1,077 followersIsaac Bashevis Singer was a Polish American author of Jewish descent, noted for his short stories. He was one of the leading figures in the Yiddish literary movement, and received the Nobel Prize in Literature in 1978.
His memoir, "A Day Of Pleasure: Stories of a Boy Growing Up in Warsaw", won the U.S. National Book Award in Children's Literature in 1970, while his collection "A Crown of Feathers and Other Stories" won the U.S. National Book Award in Fiction in 1974.
His memoir, "A Day Of Pleasure: Stories of a Boy Growing Up in Warsaw", won the U.S. National Book Award in Children's Literature in 1970, while his collection "A Crown of Feathers and Other Stories" won the U.S. National Book Award in Fiction in 1974.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 66 reviews
June 15, 2016
ИНТЕРВЮИРАЩ
Според вас, има ли нещо, което ще спаси човечеството?
СИНГЕР
Нищо няма да ни спаси. Ще постигнем огромен напредък, но страданията ни ще продължат и няма да имат край. Винаги ще измисляме нови източници на мъка. Идеята, че човек ще бъде спасен, е изцяло религиозна, а дори религиозните водачи никога не твърдят, че ще бъдем спасени на този свят. Те вярват, че душата ще бъде спасена в някакво отвъдно, че ако се държим добре, все още има надежда тя да иде в рая. Идеята за създаване на рай тук, на Земята, не е еврейска и повече от сигурно не е християнска, а съвършено гръцка или езическа. Както казват евреите – от свинска опашка не можеш направи копринена чанта. Не можеш да вземеш живота и хоп, да го превърнеш в едно голямо блаженство, в океан от наслада. Никога не съм вярвал в това и като се говори за по-добър свят – да, съгласен съм, че условията могат да се подобрят и се надявам да се отървем от войните... но дори така ще остане толкова болка и трагедия, че човечеството ще продължи да страда повече или по-малко по същия начин, по който винаги е страдало до момента. Да съм песимист за мен означава да съм реалист. Чувствам, че въпреки всичките ни страдания, въпреки факта, че животът никога няма да ни донесе рая, който искаме от него, има нещо, за което да живеем. Най-големият дар, даден на човечеството, е свободният избор. Вярно е, че сме ограничени в прилагането му. Но малкото действително свободен избор, с който разполагаме, е такова голямо благо и има толкова ценен потенциал, че дори само заради него животът си заслужава да се живее. Макар и по някакъв начин да съм фаталист, аз знам също, че онова, което сме постигнали до момента, е основно благодарение на свободната воля, а не защото условията са се променили, както смятат марксистите.
---Из интервю за The Paris Review, 1968 г.
На трето четене ИБС още не ми е омръзнал. И вече съм окончателно сигурна защо има Нобелова награда.
-----------------------------------------------
"По-голямата част от литературата се прави от плебеи и некадърници като Зола и Д’Анунцио."
"В тъмното категориите на Кант са неприложими. Времето спира да е време и пространството не е пространство."
"Тя също е интелектуалка, но без интелект."
"Сигурно съществуват вълшебни думи, които могат да превърнат парче глина в живо същество."
"- Всевишният обича разбитото сърце, а не изваяния нос.
- Откъде знаеш какво обича Всевишният?"
"Огледа се за последно в огледалото – дребна, с широк ханш, с тясно чело, сплескан нос и очи, така дръпнати надолу, че изглеждаха полузатворени като на китаец. По брадичката й бяха поникнали бели косми. Носеше овехтяла рокля на цветя, безформена сламена шапка, украсена с дървени черешки и лозов грозд, както и износени обувки." (Моята любимка Беси Попкин от "Ключът"!)
"Никога преди това "Бродуей" не й беше изглеждал толкова мръсен и страшен. Вонеше на размекнат асфалт, бензин, гнили плодове и кучешки изпражнения. По тротоара сред скъсаните вестници и цигарени фасове, куцукаха гълъби. Как тези създания оставаха нестъпкани под краката на навалицата от пешеходци беше трудно да се разбере. От пламналото небе се сипеха златисти прашинки. Пред една витрина, украсена с изкуствена трева, мъже по потни ризи жадно се наливаха със сок от папая и ананас, сякаш се опиваха да угасят огъня, който ги изгаря отвътре."
"Човекът не е нищо повече от хитра маймуна."
"Не желая от моите слабини да се пръкнат поколения магазинери, портиери, файтонджии и проститутки."
"Цуцик, никога не се жени."
"Рационализмът е най-лошата болест на човечеството. Разумът, той ще направи така, че еволюцията да тръгне на заден ход. Хомо сапиенс ще стане толкова умен, че вече няма да знае как да се размножава, нито как да яде, нито как да ходи по нужда. Ще трябва да се учи дори как се умира."
"Всяка вечер се събираха край самовара и стояха до един през нощта, подиграваха се на когото им падне и играеха карти."
"Силата на мрака е като маймуна – винаги подражава на силата на светлината."
"Глупавите хора притежават някаква загадъчна мощ. Дълбоко са свързани с извечния хаос."
"Никога не знаеш кой ще се окаже твоят ангел на смъртта - помислих си аз."
"Няма по-добър начин да служиш на Създателя от това да бъдеш добър към създанията му."
"Една отдавна забравена дума на иврит ненадейно изплува в ума му: "решаим", злите. Те правят историята."
"Откъм канавката се носеше миризма на въглища и гнилоч – парливата смрад на надвиснала разруха." (Така завършва любимият ми разказ, "Гълъби".)
"Без душата главата не би била с нищо по-мъдра от ходилото."
"- Какво правите до два?
- О, чета, мисля, тревожа се."
"Климатът в тази страна те подлудява. Тук сексът не е каприз или лукс. Той те връхлита като глад или жажда." (за Аржентина)
"На мен обаче ми трябва мъж, на когото да гледам с уважение, а не такъв, за когото да се чудя какво извинение да намеря."
"Стояхме до камъка и не можехме да помръднем. На всеки няколко минути се обаждаше нова, различна птичка. Силно ухание изпълваше въздуха. В косата на Соня бяха накацали насекоми. Една калинка се мъдреше върху ревера ми. Гъсеница падна в маншета на панталона ми. Старото гробище гъмжеше от живот, смърт, любов, растителност."
"Ако не можеш да обичаш всички, не бива да обичаш никого."
"А някъде би трябвало да има и един Всезнаещ, който чете всяка човешка мисъл, който долавя болките дори на мухата, който познава всяка комета и метеор, всяка молекула и в най-отдалечената галактика."
"Той беше висок, красив, весел."
"Една добра дума от него или дори само усмивка, и аз разцъфвах. Всъщност на мен ми стигаше и просто някой да не ме обижда."
"Единственото ми желание беше да умра. Но нямах куража нито да си метна въжето и да се обеся, нито да скоча през прозореца. Само онези, които не са свикнали на болка, могат да го направят. А аз страдам от детство и дори през няколкото ми щастливи години ме мъчеше предчувствие, че нещата ще свършат зле."
"- А какво е съдбата?
- Личният капан на човека."
"Ние всички сме потомци на Бог знае какви убийци."
"- Още ли мислите за жени? – попитах го.
Умълча се, сякаш не бе разбрал въпроса ми. После ме погледна тъжно и подозрително:
- Само за мъртви жени."
“Мерзости – промълви равинът. – Нечистата пяна на ума.”
Според вас, има ли нещо, което ще спаси човечеството?
СИНГЕР
Нищо няма да ни спаси. Ще постигнем огромен напредък, но страданията ни ще продължат и няма да имат край. Винаги ще измисляме нови източници на мъка. Идеята, че човек ще бъде спасен, е изцяло религиозна, а дори религиозните водачи никога не твърдят, че ще бъдем спасени на този свят. Те вярват, че душата ще бъде спасена в някакво отвъдно, че ако се държим добре, все още има надежда тя да иде в рая. Идеята за създаване на рай тук, на Земята, не е еврейска и повече от сигурно не е християнска, а съвършено гръцка или езическа. Както казват евреите – от свинска опашка не можеш направи копринена чанта. Не можеш да вземеш живота и хоп, да го превърнеш в едно голямо блаженство, в океан от наслада. Никога не съм вярвал в това и като се говори за по-добър свят – да, съгласен съм, че условията могат да се подобрят и се надявам да се отървем от войните... но дори така ще остане толкова болка и трагедия, че човечеството ще продължи да страда повече или по-малко по същия начин, по който винаги е страдало до момента. Да съм песимист за мен означава да съм реалист. Чувствам, че въпреки всичките ни страдания, въпреки факта, че животът никога няма да ни донесе рая, който искаме от него, има нещо, за което да живеем. Най-големият дар, даден на човечеството, е свободният избор. Вярно е, че сме ограничени в прилагането му. Но малкото действително свободен избор, с който разполагаме, е такова голямо благо и има толкова ценен потенциал, че дори само заради него животът си заслужава да се живее. Макар и по някакъв начин да съм фаталист, аз знам също, че онова, което сме постигнали до момента, е основно благодарение на свободната воля, а не защото условията са се променили, както смятат марксистите.
---Из интервю за The Paris Review, 1968 г.
На трето четене ИБС още не ми е омръзнал. И вече съм окончателно сигурна защо има Нобелова награда.
-----------------------------------------------
"По-голямата част от литературата се прави от плебеи и некадърници като Зола и Д’Анунцио."
"В тъмното категориите на Кант са неприложими. Времето спира да е време и пространството не е пространство."
"Тя също е интелектуалка, но без интелект."
"Сигурно съществуват вълшебни думи, които могат да превърнат парче глина в живо същество."
"- Всевишният обича разбитото сърце, а не изваяния нос.
- Откъде знаеш какво обича Всевишният?"
"Огледа се за последно в огледалото – дребна, с широк ханш, с тясно чело, сплескан нос и очи, така дръпнати надолу, че изглеждаха полузатворени като на китаец. По брадичката й бяха поникнали бели косми. Носеше овехтяла рокля на цветя, безформена сламена шапка, украсена с дървени черешки и лозов грозд, както и износени обувки." (Моята любимка Беси Попкин от "Ключът"!)
"Никога преди това "Бродуей" не й беше изглеждал толкова мръсен и страшен. Вонеше на размекнат асфалт, бензин, гнили плодове и кучешки изпражнения. По тротоара сред скъсаните вестници и цигарени фасове, куцукаха гълъби. Как тези създания оставаха нестъпкани под краката на навалицата от пешеходци беше трудно да се разбере. От пламналото небе се сипеха златисти прашинки. Пред една витрина, украсена с изкуствена трева, мъже по потни ризи жадно се наливаха със сок от папая и ананас, сякаш се опиваха да угасят огъня, който ги изгаря отвътре."
"Човекът не е нищо повече от хитра маймуна."
"Не желая от моите слабини да се пръкнат поколения магазинери, портиери, файтонджии и проститутки."
"Цуцик, никога не се жени."
"Рационализмът е най-лошата болест на човечеството. Разумът, той ще направи така, че еволюцията да тръгне на заден ход. Хомо сапиенс ще стане толкова умен, че вече няма да знае как да се размножава, нито как да яде, нито как да ходи по нужда. Ще трябва да се учи дори как се умира."
"Всяка вечер се събираха край самовара и стояха до един през нощта, подиграваха се на когото им падне и играеха карти."
"Силата на мрака е като маймуна – винаги подражава на силата на светлината."
"Глупавите хора притежават някаква загадъчна мощ. Дълбоко са свързани с извечния хаос."
"Никога не знаеш кой ще се окаже твоят ангел на смъртта - помислих си аз."
"Няма по-добър начин да служиш на Създателя от това да бъдеш добър към създанията му."
"Една отдавна забравена дума на иврит ненадейно изплува в ума му: "решаим", злите. Те правят историята."
"Откъм канавката се носеше миризма на въглища и гнилоч – парливата смрад на надвиснала разруха." (Така завършва любимият ми разказ, "Гълъби".)
"Без душата главата не би била с нищо по-мъдра от ходилото."
"- Какво правите до два?
- О, чета, мисля, тревожа се."
"Климатът в тази страна те подлудява. Тук сексът не е каприз или лукс. Той те връхлита като глад или жажда." (за Аржентина)
"На мен обаче ми трябва мъж, на когото да гледам с уважение, а не такъв, за когото да се чудя какво извинение да намеря."
"Стояхме до камъка и не можехме да помръднем. На всеки няколко минути се обаждаше нова, различна птичка. Силно ухание изпълваше въздуха. В косата на Соня бяха накацали насекоми. Една калинка се мъдреше върху ревера ми. Гъсеница падна в маншета на панталона ми. Старото гробище гъмжеше от живот, смърт, любов, растителност."
"Ако не можеш да обичаш всички, не бива да обичаш никого."
"А някъде би трябвало да има и един Всезнаещ, който чете всяка човешка мисъл, който долавя болките дори на мухата, който познава всяка комета и метеор, всяка молекула и в най-отдалечената галактика."
"Той беше висок, красив, весел."
"Една добра дума от него или дори само усмивка, и аз разцъфвах. Всъщност на мен ми стигаше и просто някой да не ме обижда."
"Единственото ми желание беше да умра. Но нямах куража нито да си метна въжето и да се обеся, нито да скоча през прозореца. Само онези, които не са свикнали на болка, могат да го направят. А аз страдам от детство и дори през няколкото ми щастливи години ме мъчеше предчувствие, че нещата ще свършат зле."
"- А какво е съдбата?
- Личният капан на човека."
"Ние всички сме потомци на Бог знае какви убийци."
"- Още ли мислите за жени? – попитах го.
Умълча се, сякаш не бе разбрал въпроса ми. После ме погледна тъжно и подозрително:
- Само за мъртви жени."
“Мерзости – промълви равинът. – Нечистата пяна на ума.”
May 8, 2024
A Friend Of Kafka
I read a great deal of Isaac Bashevis Singer (1904 -- 1991) around the time when he received the 1978 Nobel Prize for Literature. I have been revisiting his stories of late, including this 1970 collection, "A Friend of Kafka". Born in a village in Poland, Singer emigrated to the United States in 1935. He wrote in Yiddish and supervised the translation of his works into English. He was famous at the time of his Nobel Prize but his popularity seems to have diminished in recent years.
"A Friend of Kafka's" consists of 21 stories gathered together from their earlier publication in Yiddish journals. The stories have a variety of settings, including rural and urban Poland, New York City. Israel, Argentina, and elsewhere. Many of the stories have an autobiographical as well as an imaginative tone.
There are patterns to the stories whatever the setting. They often involve discussions among the characters in homes and apartments, writers clubs, or cafeterias. Singer develops characters and places with a sense of immediacy. The stories all stress the tension between the world of Hasidic Judaism and modernity. The stories show a strong preoccupation with sexuality as one of the major sources of tension between the old and the new. Singer is also famous for the sense of the irrational and the mysterious in his stories which often is combined with realism in his portrayal of character.
With their specific settings and people, the stories are also replete with philosophical discussion which I came to see upon my rereading as their primary focus. The stories explore questions of the existence of God and of the problem of evil. They discuss the scope and limitations of reason in human affairs, and they all raise questions about finding a purpose in one's life. With their immediacy and accessibility, these stories are heavily philosophical and theological. I loved them.
I will mention briefly two stories in this collection, the first and the last. The title story, "A Friend of Kafka" is set in a writer's club in Warsaw and features the relationship between the narrator and his friend, the former Yiddish actor, Jacques Kohn who is down on his luck and cadges sums of money from his younger friend. Kohn regales his friend with stories of his friendship with Kafka and other luminaries and with stories of his adventures with women extending into his old age. Koln reflects on his experiences and on his up-and-down life concluding, when he receives a sum for the last time from the narrator, "Well, if there is a God, He will reward you. And if there isn't, who is playing all these games with Jacques Kohn?"
The final story, "Something is There" is set in a small Polish village and features the religious search of Rabbi Nechemia from Bechev. With his knowledge of modern science and his awareness of the evil and difficulty surrounding human life, Rabbi Nechmia becomes a non-believer unable to perform his duties as a rabbi. He runs off to Warsaw, meets people strange to him, and has a series of adventures in the underbelly of urban life. Rabbi Nechemia meets a poor dealer in coal and asks him whether he believes in God. The coal dealer says: "How do I know? I was never in heaven. Something is there. Who made the world?" At length after further wanderings in Warsaw's streets, Rabbi Nechemia returns home, murmuring "Something is There". The narrator observes that "The war between the rabbi of Bechev and God had come to and end."
I found these stories both more endearing and more thoughtful and philosophical than I had remembered. I am eager to continue.
I read "A Friend of Kafka" in the second of three volumes, "Collected Stories: A Friend of Kafka to Passions", of Singer's stories published in 2004, the centenary of the author's birth, by the Library of America. The book is also available in a new (April, 2002) paperback in a series titled "Isaac Bashevis Singer: Classic Editions" with the aim of making Singer's best-known work "readily available for readers new and old." I look forward to reading and rereading more of Isaac Bashevis Singer.
Robin Friedman
I read a great deal of Isaac Bashevis Singer (1904 -- 1991) around the time when he received the 1978 Nobel Prize for Literature. I have been revisiting his stories of late, including this 1970 collection, "A Friend of Kafka". Born in a village in Poland, Singer emigrated to the United States in 1935. He wrote in Yiddish and supervised the translation of his works into English. He was famous at the time of his Nobel Prize but his popularity seems to have diminished in recent years.
"A Friend of Kafka's" consists of 21 stories gathered together from their earlier publication in Yiddish journals. The stories have a variety of settings, including rural and urban Poland, New York City. Israel, Argentina, and elsewhere. Many of the stories have an autobiographical as well as an imaginative tone.
There are patterns to the stories whatever the setting. They often involve discussions among the characters in homes and apartments, writers clubs, or cafeterias. Singer develops characters and places with a sense of immediacy. The stories all stress the tension between the world of Hasidic Judaism and modernity. The stories show a strong preoccupation with sexuality as one of the major sources of tension between the old and the new. Singer is also famous for the sense of the irrational and the mysterious in his stories which often is combined with realism in his portrayal of character.
With their specific settings and people, the stories are also replete with philosophical discussion which I came to see upon my rereading as their primary focus. The stories explore questions of the existence of God and of the problem of evil. They discuss the scope and limitations of reason in human affairs, and they all raise questions about finding a purpose in one's life. With their immediacy and accessibility, these stories are heavily philosophical and theological. I loved them.
I will mention briefly two stories in this collection, the first and the last. The title story, "A Friend of Kafka" is set in a writer's club in Warsaw and features the relationship between the narrator and his friend, the former Yiddish actor, Jacques Kohn who is down on his luck and cadges sums of money from his younger friend. Kohn regales his friend with stories of his friendship with Kafka and other luminaries and with stories of his adventures with women extending into his old age. Koln reflects on his experiences and on his up-and-down life concluding, when he receives a sum for the last time from the narrator, "Well, if there is a God, He will reward you. And if there isn't, who is playing all these games with Jacques Kohn?"
The final story, "Something is There" is set in a small Polish village and features the religious search of Rabbi Nechemia from Bechev. With his knowledge of modern science and his awareness of the evil and difficulty surrounding human life, Rabbi Nechmia becomes a non-believer unable to perform his duties as a rabbi. He runs off to Warsaw, meets people strange to him, and has a series of adventures in the underbelly of urban life. Rabbi Nechemia meets a poor dealer in coal and asks him whether he believes in God. The coal dealer says: "How do I know? I was never in heaven. Something is there. Who made the world?" At length after further wanderings in Warsaw's streets, Rabbi Nechemia returns home, murmuring "Something is There". The narrator observes that "The war between the rabbi of Bechev and God had come to and end."
I found these stories both more endearing and more thoughtful and philosophical than I had remembered. I am eager to continue.
I read "A Friend of Kafka" in the second of three volumes, "Collected Stories: A Friend of Kafka to Passions", of Singer's stories published in 2004, the centenary of the author's birth, by the Library of America. The book is also available in a new (April, 2002) paperback in a series titled "Isaac Bashevis Singer: Classic Editions" with the aim of making Singer's best-known work "readily available for readers new and old." I look forward to reading and rereading more of Isaac Bashevis Singer.
Robin Friedman
August 31, 2016
21 stories: Average rating of 4.29.
Some truly interesting stories in here, based on people known by the author himself. Mostly based in the pre-WWII & pre-Holocaust era in Poland, while few in America, and one in Israel and Buenos Aires each.
Stories of life, people, the world, life's magic, fate, religiousness, couples, love, run-away husbands and wives, Hasids, intelligence, obsessions, salvations, demons, the supernatural, absurdity, personal discoveries, .. et cetera, etc.
Unfailing entertaining stories by the master storyteller, a winner of the Nobel Prize for Literature in 1978. Most of the stories here were written and previously published in the newspapers and periodicals in the 1960s. Also, relatively, the stories in here were much better than my previous reading of another of his compilations The Image and Other Stories.
The works certainly have an awesome writing style. Translations (partly done by the author himself) from the Yiddish seem very good indeed, with usually simple sentences, and very rarely a complex one.
5 and 4-stars to eighteen stories (nine stories each), for some of which I was held in a dilemma what to rate at the moment of reading, while 3-stars to the remaining three.
Most certainly, a much recommended read. :)
Some truly interesting stories in here, based on people known by the author himself. Mostly based in the pre-WWII & pre-Holocaust era in Poland, while few in America, and one in Israel and Buenos Aires each.
Stories of life, people, the world, life's magic, fate, religiousness, couples, love, run-away husbands and wives, Hasids, intelligence, obsessions, salvations, demons, the supernatural, absurdity, personal discoveries, .. et cetera, etc.
Unfailing entertaining stories by the master storyteller, a winner of the Nobel Prize for Literature in 1978. Most of the stories here were written and previously published in the newspapers and periodicals in the 1960s. Also, relatively, the stories in here were much better than my previous reading of another of his compilations The Image and Other Stories.
The works certainly have an awesome writing style. Translations (partly done by the author himself) from the Yiddish seem very good indeed, with usually simple sentences, and very rarely a complex one.
5 and 4-stars to eighteen stories (nine stories each), for some of which I was held in a dilemma what to rate at the moment of reading, while 3-stars to the remaining three.
Most certainly, a much recommended read. :)
August 19, 2017
Жизнени.
Пивки.
Ярки.
Това за мен е най-точно за автора:
„Сингер беше калèн в трагедията хуморист; летописец на времената след Холокоста, който често пишеше така, сякаш Холокостът не се е случил – еврейски писател в схватка с еврейската култура, която обезсмъртяваше...“
– The New Yorker
„- Някой все пак направлява този свят.
- Кой? Глупости! Пълни глупости!
- Ами звездите?
Фрейдъл вдигна глава за миг:
- Звездите са си звезди.“
„Започнах да си давам сметка, че светът на икономиката, индустрията и така наречените практични неща не е много по-реален от този на литературата и философията.“
„Защо не дойде направо при мен да ми кажеш какво се е случило?“
„И хората до един са луди: комунистите, фашистите, тръбачите на демокрацията, писателите, художниците, духовниците, атеистите.“
„Едното му око сякаш плачеше, а другото се смееше.“
„Защо му е на един труп да се конти?“
„Аз няма да участвам в този примитивен ритуал.“
„Всички се превърнаха в едно семейство, а аз останах отвън. Никой не говореше с мен и аз не говорех с никого. Загадъчната сила, която ги сближаваше, държеше мен настрана.“
„Върнете се няколко поколения назад и ще установите, че тая тълпа от непознати най-вероятно има общ прародител. От друга страна, след три или четири поколения потомците на онези, които сега са роднини, ще бъдат напълно непознати един за друг.“
„Когато стана на възраст за бар мицва, баща му донесе чифт филактерии от Люблин, но Хазкеле отказа да ги сложи.
- Че какво са те? – възрази. – Малко говежда кожа и нищо повече.“
„- А кой е създал света? – попитах го.
- А кой е създал Бог? – попита Хазкеле на свой ред.“
„Всички на този свят почитат някакви идоли – прошепна равинът. – Измислят си богове и им се кланят.“
Пивки.
Ярки.
Това за мен е най-точно за автора:
„Сингер беше калèн в трагедията хуморист; летописец на времената след Холокоста, който често пишеше така, сякаш Холокостът не се е случил – еврейски писател в схватка с еврейската култура, която обезсмъртяваше...“
– The New Yorker
„- Някой все пак направлява този свят.
- Кой? Глупости! Пълни глупости!
- Ами звездите?
Фрейдъл вдигна глава за миг:
- Звездите са си звезди.“
„Започнах да си давам сметка, че светът на икономиката, индустрията и така наречените практични неща не е много по-реален от този на литературата и философията.“
„Защо не дойде направо при мен да ми кажеш какво се е случило?“
„И хората до един са луди: комунистите, фашистите, тръбачите на демокрацията, писателите, художниците, духовниците, атеистите.“
„Едното му око сякаш плачеше, а другото се смееше.“
„Защо му е на един труп да се конти?“
„Аз няма да участвам в този примитивен ритуал.“
„Всички се превърнаха в едно семейство, а аз останах отвън. Никой не говореше с мен и аз не говорех с никого. Загадъчната сила, която ги сближаваше, държеше мен настрана.“
„Върнете се няколко поколения назад и ще установите, че тая тълпа от непознати най-вероятно има общ прародител. От друга страна, след три или четири поколения потомците на онези, които сега са роднини, ще бъдат напълно непознати един за друг.“
„Когато стана на възраст за бар мицва, баща му донесе чифт филактерии от Люблин, но Хазкеле отказа да ги сложи.
- Че какво са те? – възрази. – Малко говежда кожа и нищо повече.“
„- А кой е създал света? – попитах го.
- А кой е създал Бог? – попита Хазкеле на свой ред.“
„Всички на този свят почитат някакви идоли – прошепна равинът. – Измислят си богове и им се кланят.“
July 2, 2023
di isaac (e dei suoi fratelli) leggerei estasiata anche la lista della spesa.
May 6, 2017
Радой Ралин за Исак Башевис Сингер:
"Сегашната ми най-голяма любов е Исак Башевис Сингер. Само два разказа съм чел - "Моят приятел Кафка" и "Ключът", но мога да заключа, че той е белетристът на XX в., както Пикасо в живописта, Чаплин в киното, Стравински в музиката.
Радой Ралин [1982]” ― Жана Авишай, "Като чета и препрочитам : анкети с 28 писатели и литературни критици"
*
"Освен всичко друго, разказите на Сингер са и образец на стилистична пестеливост. Затова, ако светът свършваше утре и аз трябваше да спася шепа разкази за идните поколения, бих грабнал поне няколко от неговите." (Илан Ставанс, от предговора за българското издание. превод от испански: Нева Мичева)
*
"Стигнал съм дотам, че за мен вече не съществува истински привлекателна жена. Няма недостатък, който да ми убегне. Ето какво е импотентността."
*
"Направо беше забравила, че съществуват небе, луна, звезди. С години не беше вдигала очи нагоре, все гледаше в краката си."
*
"Мозъкът е деликатно нещо, иначе защо душата ще пребивава в него? Защо не в черния дроб, или, ще ме простите, в корема?"
*
"Без душата главата не би била с нищо по-мъдра от ходилото."
*
"- Какво правите до два?
- О, чета, мисля, тревожа се."
*
"Изгряващото слънце се бе търкулнало сред облаците като отрязана глава."
*
"На няколко пъти ѝ пожелавах да се разболее - за кратко, разбира се, понеже много я обичах - и тя на мига вдигаше температура. Видях, че имам пълна власт над тялото ѝ. Ако бях поискал да умре, щеше да умре."
*
"Бащинските ми чувства се засрамиха и побързаха да се отдръпнат в онова скривалище, където емоциите могат с години да се спотайват безмълвно."
"Сегашната ми най-голяма любов е Исак Башевис Сингер. Само два разказа съм чел - "Моят приятел Кафка" и "Ключът", но мога да заключа, че той е белетристът на XX в., както Пикасо в живописта, Чаплин в киното, Стравински в музиката.
Радой Ралин [1982]” ― Жана Авишай, "Като чета и препрочитам : анкети с 28 писатели и литературни критици"
*
"Освен всичко друго, разказите на Сингер са и образец на стилистична пестеливост. Затова, ако светът свършваше утре и аз трябваше да спася шепа разкази за идните поколения, бих грабнал поне няколко от неговите." (Илан Ставанс, от предговора за българското издание. превод от испански: Нева Мичева)
*
"Стигнал съм дотам, че за мен вече не съществува истински привлекателна жена. Няма недостатък, който да ми убегне. Ето какво е импотентността."
*
"Направо беше забравила, че съществуват небе, луна, звезди. С години не беше вдигала очи нагоре, все гледаше в краката си."
*
"Мозъкът е деликатно нещо, иначе защо душата ще пребивава в него? Защо не в черния дроб, или, ще ме простите, в корема?"
*
"Без душата главата не би била с нищо по-мъдра от ходилото."
*
"- Какво правите до два?
- О, чета, мисля, тревожа се."
*
"Изгряващото слънце се бе търкулнало сред облаците като отрязана глава."
*
"На няколко пъти ѝ пожелавах да се разболее - за кратко, разбира се, понеже много я обичах - и тя на мига вдигаше температура. Видях, че имам пълна власт над тялото ѝ. Ако бях поискал да умре, щеше да умре."
*
"Бащинските ми чувства се засрамиха и побързаха да се отдръпнат в онова скривалище, където емоциите могат с години да се спотайват безмълвно."
July 4, 2023
Poland. Amerika.
After World War Two.
Short stories by an elite and master storyteller.
From his later writings.
After World War Two.
Short stories by an elite and master storyteller.
From his later writings.
June 20, 2018
" – Любов ли? Такова нещо не съществува. Дай една цигара. В лагера хората пъплеха един връз друг като червеи."
"Нещата, които говори, са смайващо тъпи, но въпреки това аз се плаша. Глупавите хора притежават някаква загадъчна мощ. Дълбоко са свързани с извечния хаос."
"Има една сфера в живота, в която всеки е гений, и това е омразата."
"Когато мъжът си тръгна, Соня влезе в стаята си, за да се измие преди сън, а аз се върнах при каците с книги. Сега вече не можех нищичко да прочета, само опипвах кориците и страниците им. Вдишвах миризмата на плесен. Измъкнах една от купчината и се опитах да разгадая заглавието ѝ на светлината на звездите. Соня се появи по нощница и чехли, с разпусната коса.
– Какво правиш? – попита.
– Посещавам собствения си гроб – отвърнах."
"Аз израснах като поетеса, поне критиците ме хвалеха, докато той остана да тъпче на едно място. И започна да гледа с все по-голямо въодушевление на моите стихотворения. Всеки обича да го харесват, но това, неговото, ме дразнеше. Зарази и другите с възторга си. Къщата ми се превърна в нещо като храм, а аз бях идолът. Само едно му убягваше: че трябва да ядем и да си плащаме наема. Продължавах да работя и вечер се връщах каталясала. Като една втора Жорж Санд. И както всякога, трябваше да приготвям вечеря за него и неговите паразити. Висях над тенджерите, докато те анализираха моите стихове и се наслаждаваха на всяка дума. Безумно, а?"
"Но след това, което им се случи, човек трябва да е адски глупав и безчувствен, за да вярва в Бог и всички тия безсмислици. Нещо повече: да вярваш, че Бог е състрадателен, е най-лошото предателство спрямо жертвите."
"Няма по-добър начин да служиш на Създателя от това да бъдеш добър към създанията му".
"Нещата, които говори, са смайващо тъпи, но въпреки това аз се плаша. Глупавите хора притежават някаква загадъчна мощ. Дълбоко са свързани с извечния хаос."
"Има една сфера в живота, в която всеки е гений, и това е омразата."
"Когато мъжът си тръгна, Соня влезе в стаята си, за да се измие преди сън, а аз се върнах при каците с книги. Сега вече не можех нищичко да прочета, само опипвах кориците и страниците им. Вдишвах миризмата на плесен. Измъкнах една от купчината и се опитах да разгадая заглавието ѝ на светлината на звездите. Соня се появи по нощница и чехли, с разпусната коса.
– Какво правиш? – попита.
– Посещавам собствения си гроб – отвърнах."
"Аз израснах като поетеса, поне критиците ме хвалеха, докато той остана да тъпче на едно място. И започна да гледа с все по-голямо въодушевление на моите стихотворения. Всеки обича да го харесват, но това, неговото, ме дразнеше. Зарази и другите с възторга си. Къщата ми се превърна в нещо като храм, а аз бях идолът. Само едно му убягваше: че трябва да ядем и да си плащаме наема. Продължавах да работя и вечер се връщах каталясала. Като една втора Жорж Санд. И както всякога, трябваше да приготвям вечеря за него и неговите паразити. Висях над тенджерите, докато те анализираха моите стихове и се наслаждаваха на всяка дума. Безумно, а?"
"Но след това, което им се случи, човек трябва да е адски глупав и безчувствен, за да вярва в Бог и всички тия безсмислици. Нещо повече: да вярваш, че Бог е състрадателен, е най-лошото предателство спрямо жертвите."
"Няма по-добър начин да служиш на Създателя от това да бъдеш добър към създанията му".
February 24, 2020
Εξαιρετικά διηγήματα. Ένα βιβλίο που αξίζει να διαβαστεί.
July 18, 2023
"Che cos'è il destino?"
"La propria trappola personale".
"La propria trappola personale".
June 21, 2013
Now that I've read all the I.S.B. short story collections, I can tell you that this one contains the most outlandish stories. I don't think there is a single relationship described in these stories that comes anywhere close to being normal. Strange and uncanny things are always happening. The stories are often quite dark as well, describing tragic situations and bizarre bad luck. At the same time, they are beautifully written and Singer is in full control of his literary powers. A fascinating collection of stories with many references made to animals and how they are treated, always of great concern to Singer who was passionate about vegetarianism.
November 14, 2018
Исак Башевис Сингер е приказен разказв��ч удостоен с Нобелова награда за литература през 1978 г. Пише единствено и само на идиш - бавно чезнещия език на европейските евреи, “езика на изгнанието, без земя и без граници, неподкрепян от правителството, език, в който няма думи за оръжия, муниции, бойни учения и военни тактики; език презиран както от неевреите, така и от свободомислещите евреи…” - думи на самият Сингер в речта му при получаването на престижният литературен приз.
ИБС е роден в Полша през 1902 г. и е съвременник на Холокоста. Малко преди да започнат еврейските гоненията от нацистите, успява да замине за Ню Йорк, където трайно се установява. Надничайки през океана преследването и претопяването на собствения си етнос и традиции, Сингер надскача болката и гневът на времето и пише за еврейската култура преди и след свирепият геноцид на Втората Световна война. В обсега на перото му няма нахълтване на агресивната низост разложила душевността на последователите най-дивашка идеология на XX век.
В разказите на Сингер, събрани в сборника “Приятел на Кафка”, оживяват колоритни еврейски образи, потопени в самобитния си фолклор, но разпръснати в далечни географски посоки. Където и по света да се намират, общото между героите е, че рано или късно ги спохожда екзистенциалната мъдрост на битието - че животът, с цялата си монотонност и инертност, винаги може да те цапардоса с някоя необяснима странност, чудо или дори магично приключение. И тази хрумка на Сингер изобилсва в почти всяка разказана история.
Макар и да са изцяло концентрирани върху еврейския народ, тези разкази нито го героизират, нито го принасят в жертва, тъкмо обратното. Сингер пише с огромна любов към обикновения човек и човешкото, с всичките му несъвършенства и добродетели; за
традицията на юдейската вяра и вечните колебания между съмнението и изкушението.
ИБС е роден в Полша през 1902 г. и е съвременник на Холокоста. Малко преди да започнат еврейските гоненията от нацистите, успява да замине за Ню Йорк, където трайно се установява. Надничайки през океана преследването и претопяването на собствения си етнос и традиции, Сингер надскача болката и гневът на времето и пише за еврейската култура преди и след свирепият геноцид на Втората Световна война. В обсега на перото му няма нахълтване на агресивната низост разложила душевността на последователите най-дивашка идеология на XX век.
В разказите на Сингер, събрани в сборника “Приятел на Кафка”, оживяват колоритни еврейски образи, потопени в самобитния си фолклор, но разпръснати в далечни географски посоки. Където и по света да се намират, общото между героите е, че рано или късно ги спохожда екзистенциалната мъдрост на битието - че животът, с цялата си монотонност и инертност, винаги може да те цапардоса с някоя необяснима странност, чудо или дори магично приключение. И тази хрумка на Сингер изобилсва в почти всяка разказана история.
Макар и да са изцяло концентрирани върху еврейския народ, тези разкази нито го героизират, нито го принасят в жертва, тъкмо обратното. Сингер пише с огромна любов към обикновения човек и човешкото, с всичките му несъвършенства и добродетели; за
традицията на юдейската вяра и вечните колебания между съмнението и изкушението.
June 17, 2014
I'm not sure how Singer manages to be so blunt and direct and yet leave you with a feeling that you've learned the subtlest of lessons...
August 27, 2017
На моменти граничи с етнография #InYiddish, иначе чудесна. И, разбира се, "Закусвалнята".
July 16, 2017
Сборника "Приятел на Кафка" определено си заслужава четенето.
Сингер впечатлява с дълбочината си. С остротата в познанието на човешката природа и различните човешки светове. Тръгвайки от изследване на поведението, стига до истински проникновения за смисъла на света и за безсмислието на много от човешките навици и идеи.
Много често героите му са загубени, несполучили и дори безразсъдни хора.
Много често героите му са се примирили с безкрайната мъка и въпреки нея съществуват.
И там някъде, след границата на примирението, те намират някакъв нов малък смисъл. Някаква малка причина за надежда.
Именно надеждата е за мен голямата тема на Сингер. Тема която се прокрадва почти във всички истории. Надежда търсена, а много често непризната. В историите му виждаме човека отхвърлен от света, отрекъл почти всичко, в което е вярвал. Поради несполука, гордост или чисто безразсъдство. Но същият този човек продължава да съществува. Продължава да блуждае и да търси, именно заради малката троха надежда, която е останала някъде дълбоко в него.
И колкото човек да се отрича от надеждата, не може да я изгори от себе си. В устройството на човешкото същество изначално е заложена троха надежда. И тази троха е безкрайна, неизчерпаема. Човек всеки ден поглъща тази троха, но тя си е все там. Понякога суха и твърда, почти невъзможна за преглъщане, но винаги там. Неизменна част от човешкия състав. Защото именно заради тази троха, човека оцелява.
В разказите му богато са представени еврейските традиции, култура и бит. Речникът в края на книгата, особено добре помага да разбереш кое какво е и какъв смисъл се влага в него. За мен това беше полезно, тъй като нямам задълбочени познания по темата. Успях да разбера смисъла на неща, които съм виждал, но не съм знаел нито имената, нито значението им. Въпреки ползата обаче, това често в известен смисъл затлачва темпоритъма на историята. На моменти дори имам усещането за самоцелност. Но не мога да виня автора. Разбирам, че това са неговите светове и разбирам желанието му да ги запази и съхрани преплетени в историите.
Невероятното също е срещано в историите му.
Случва се нещо невероятно и никой не намира обяснение за него. Дори самият автор на историята не ти дава такова. И понеже не намират обяснение за невероятното, хората го забравят и продължават да живеят нормално и вероятно. Или просто изгарят невероятното, за да не ги мъчи със смисъл.
Сингер обаче те оставя сам да възприемеш това невероятно и да уловиш в него някакъв свой смисъл. Това е една от най-хубавите за мен истории за изчезналата барака на раб Зелиг от "Разкази пред печката".
Иначе за мен най-впечатляващи бяха чисто човешките истории.
Сред любимите ми се нареждат:
"Ключът"
"Гълъби"
"Синът"
"Съдба"
"Заложби"
Разбира се всички истории си заслужават. И във всяка може да се открие по нещо.
Може би не ми допадна, че прави описание на персонажа в първия момент на появяването му и от там нататък тръгва историята.
Предпочитам по-плавно навлизане на физическия образ. Още повече, че разказите са с достатъчна дължина да се развие. Но това е чисто технически маниер, който не пречи на разказа. Персонажа рязко навлиза в съзнанието ти, още преди да е започнала историята.
Героите са плътни, живописни и обикновено с рунтави вежди.
Герои, които неминуемо ти стават симпатични, въпреки недостатъците им.
Или може би именно заради тях.
Благодаря на Нева за книгата!
Сингер впечатлява с дълбочината си. С остротата в познанието на човешката природа и различните човешки светове. Тръгвайки от изследване на поведението, стига до истински проникновения за смисъла на света и за безсмислието на много от човешките навици и идеи.
Много често героите му са загубени, несполучили и дори безразсъдни хора.
Много често героите му са се примирили с безкрайната мъка и въпреки нея съществуват.
И там някъде, след границата на примирението, те намират някакъв нов малък смисъл. Някаква малка причина за надежда.
Именно надеждата е за мен голямата тема на Сингер. Тема която се прокрадва почти във всички истории. Надежда търсена, а много често непризната. В историите му виждаме човека отхвърлен от света, отрекъл почти всичко, в което е вярвал. Поради несполука, гордост или чисто безразсъдство. Но същият този човек продължава да съществува. Продължава да блуждае и да търси, именно заради малката троха надежда, която е останала някъде дълбоко в него.
И колкото човек да се отрича от надеждата, не може да я изгори от себе си. В устройството на човешкото същество изначално е заложена троха надежда. И тази троха е безкрайна, неизчерпаема. Човек всеки ден поглъща тази троха, но тя си е все там. Понякога суха и твърда, почти невъзможна за преглъщане, но винаги там. Неизменна част от човешкия състав. Защото именно заради тази троха, човека оцелява.
В разказите му богато са представени еврейските традиции, култура и бит. Речникът в края на книгата, особено добре помага да разбереш кое какво е и какъв смисъл се влага в него. За мен това беше полезно, тъй като нямам задълбочени познания по темата. Успях да разбера смисъла на неща, които съм виждал, но не съм знаел нито имената, нито значението им. Въпреки ползата обаче, това често в известен смисъл затлачва темпоритъма на историята. На моменти дори имам усещането за самоцелност. Но не мога да виня автора. Разбирам, че това са неговите светове и разбирам желанието му да ги запази и съхрани преплетени в историите.
Невероятното също е срещано в историите му.
Случва се нещо невероятно и никой не намира обяснение за него. Дори самият автор на историята не ти дава такова. И понеже не намират обяснение за невероятното, хората го забравят и продължават да живеят нормално и вероятно. Или просто изгарят невероятното, за да не ги мъчи със смисъл.
Сингер обаче те оставя сам да възприемеш това невероятно и да уловиш в него някакъв свой смисъл. Това е една от най-хубавите за мен истории за изчезналата барака на раб Зелиг от "Разкази пред печката".
Иначе за мен най-впечатляващи бяха чисто човешките истории.
Сред любимите ми се нареждат:
"Ключът"
"Гълъби"
"Синът"
"Съдба"
"Заложби"
Разбира се всички истории си заслужават. И във всяка може да се открие по нещо.
Може би не ми допадна, че прави описание на персонажа в първия момент на появяването му и от там нататък тръгва историята.
Предпочитам по-плавно навлизане на физическия образ. Още повече, че разказите са с достатъчна дължина да се развие. Но това е чисто технически маниер, който не пречи на разказа. Персонажа рязко навлиза в съзнанието ти, още преди да е започнала историята.
Героите са плътни, живописни и обикновено с рунтави вежди.
Герои, които неминуемо ти стават симпатични, въпреки недостатъците им.
Или може би именно заради тях.
Благодаря на Нева за книгата!
June 6, 2022
Incipit
Anni prima di leggere un libro di Franz Kafka avevo sentito parlare di lui dal suo amico Jacques Kohn, un ex attore del teatro yiddish.
Un amico di Kafka Incipitmania
Anni prima di leggere un libro di Franz Kafka avevo sentito parlare di lui dal suo amico Jacques Kohn, un ex attore del teatro yiddish.
Un amico di Kafka Incipitmania
Want to read
August 27, 2024Edizione Adelphi
October 5, 2016
A lovely collection by this Nobel Prize-winning author. I'd rate every story either a 4 or a 5.
Every story has a blend of history, religion (how priests and people deal with it), and reminiscences of snapshots of life, sometimes appearing so unbelievable, that they could actually be true.
A common theme also involves growing older, and looking back on the past.
This man truly had a way with words, transporting the reader from hovels in Polish villages, to cafes in New York.
All-in-all, a must read for lovers of short stories..
Every story has a blend of history, religion (how priests and people deal with it), and reminiscences of snapshots of life, sometimes appearing so unbelievable, that they could actually be true.
A common theme also involves growing older, and looking back on the past.
This man truly had a way with words, transporting the reader from hovels in Polish villages, to cafes in New York.
All-in-all, a must read for lovers of short stories..
December 23, 2017
Een vriend van Kafka is precies wat je van Kafka verwacht. IJzersterke verhalen, bijna allemaal pakkend
July 18, 2020
Страхотен е Исак Сингер (Приятел на Кафка) в този сборник с разкази. Не съм сигурен на кого да го оприлича — може би на Толстой в радикалния хуманизъм.
“Обвиняват ви, че в творбите ви липсва хуманизъм, че не служат на прогреса на човечеството. Какво ще кажете по този повод.
Ами... ще кажа, че вероятно са прави.”
Напомня ми и на нашия си Елин Пелин — с преливането между реализъм и “магизъм”. И “магизмът” при Сингер също не е свръх-естествен, а е част от живота. Героите му съвсем естествено прехвърлят времето и пространството. Какво ли е да си живял в малко селце в Полша, да си преживял войната, концлагерите, и да попаднеш в Ню Йорк на стари години, където всичко е непознато и чуждо и огромно... Беси Попкин (Ключът), която не излиза от жилището си на Бродуей, и не общува с никой, но веднъж, когато й се налага ключът се чупи в ключалката, остава на улицата.
Естер от “Закусвалнята”, лежала в руски и в германски концентрационен лагер преди да получи виза и да се премести в Ню Йорк, където вижда Хитлер една нощ в дѐли на Бродуей да сговорничи с лекари в бели престилки и свастики на реверите, и която потъва в дълбините на лудостта;
Финият феминизъм, изпреварил времето си с десетилетия.
Хазкеле, който продава чорапи на момичетата от публичния дом.
““И ако Бог може да има син, защо да не може да има дъщеря?”. Отказвал да приема подаяния. Нощувал по улиците и едва не умрял от глад. […]
— Хазкеле, какво ще стане с теб?
— Бог е виновен — отвърна.
— Ако не вярваш в Бог — викам аз — с кого толкова воюваш?
— С онези, дето говорят от Негово име — рече.
— А кой е създал света? — попитах го.
— А кой е създал Бог?” (Богохулникът)
Аделе, която се отказва от юдаизма и приема християнството единствено, за да бъде погребана с най-красивата си рокля —
“Да, мания. Човек започва да копнее за нещо и скоро този копнеж обсебва ума му. Доста по-късно една племенница на Аделе ми каза, че когато боледувала, леля ѝ не стъпвала при доктор, защото по рождение имала белег на едната гърда. По същата причина и не се омъжи: как да отиде в ритуалната баня и всички да видят дефекта ѝ? “ (Маниачка)
И тази страхотна ирония примесена с меланхолията на живота.
“По някое време дори ме ожениха, но работата не потръгна. Пробутаха ме на една стара мома, а тя пък ми се нахвърли като прегладнял на печено. Срам ме е да говоря за това. Страдаше от охтика, а такива хора не знаят спирка. “ (Облогът)
И търсенето на идентичността на един народ, един език разпръснат из света — Полша, Америка, Аржентина, Израел...
“Питат ме защо пиша на идиш, един мъртъв език. Защото искам да пиша призрачни истории.”
“Истината е, че всичко, което проповядват големите религии, говорещите идиш евреи от гетата го практикуваха. […] Гетото не беше само убежище за едно преследвано малцинство, а и голяма житейска школа по миролюбие, самодисциплина и хуманизъм. Тя продължава да съществува и отказва да се предаде въпреки цялата бруталност, която ни заобикаля. Аз съм отрасъл сред тези хора.” ( Из Нобеловата реч)
“Обвиняват ви, че в творбите ви липсва хуманизъм, че не служат на прогреса на човечеството. Какво ще кажете по този повод.
Ами... ще кажа, че вероятно са прави.”
Напомня ми и на нашия си Елин Пелин — с преливането между реализъм и “магизъм”. И “магизмът” при Сингер също не е свръх-естествен, а е част от живота. Героите му съвсем естествено прехвърлят времето и пространството. Какво ли е да си живял в малко селце в Полша, да си преживял войната, концлагерите, и да попаднеш в Ню Йорк на стари години, където всичко е непознато и чуждо и огромно... Беси Попкин (Ключът), която не излиза от жилището си на Бродуей, и не общува с никой, но веднъж, когато й се налага ключът се чупи в ключалката, остава на улицата.
Естер от “Закусвалнята”, лежала в руски и в германски концентрационен лагер преди да получи виза и да се премести в Ню Йорк, където вижда Хитлер една нощ в дѐли на Бродуей да сговорничи с лекари в бели престилки и свастики на реверите, и която потъва в дълбините на лудостта;
Финият феминизъм, изпреварил времето си с десетилетия.
Хазкеле, който продава чорапи на момичетата от публичния дом.
““И ако Бог може да има син, защо да не може да има дъщеря?”. Отказвал да приема подаяния. Нощувал по улиците и едва не умрял от глад. […]
— Хазкеле, какво ще стане с теб?
— Бог е виновен — отвърна.
— Ако не вярваш в Бог — викам аз — с кого толкова воюваш?
— С онези, дето говорят от Негово име — рече.
— А кой е създал света? — попитах го.
— А кой е създал Бог?” (Богохулникът)
Аделе, която се отказва от юдаизма и приема християнството единствено, за да бъде погребана с най-красивата си рокля —
“Да, мания. Човек започва да копнее за нещо и скоро този копнеж обсебва ума му. Доста по-късно една племенница на Аделе ми каза, че когато боледувала, леля ѝ не стъпвала при доктор, защото по рождение имала белег на едната гърда. По същата причина и не се омъжи: как да отиде в ритуалната баня и всички да видят дефекта ѝ? “ (Маниачка)
И тази страхотна ирония примесена с меланхолията на живота.
“По някое време дори ме ожениха, но работата не потръгна. Пробутаха ме на една стара мома, а тя пък ми се нахвърли като прегладнял на печено. Срам ме е да говоря за това. Страдаше от охтика, а такива хора не знаят спирка. “ (Облогът)
И търсенето на идентичността на един народ, един език разпръснат из света — Полша, Америка, Аржентина, Израел...
“Питат ме защо пиша на идиш, един мъртъв език. Защото искам да пиша призрачни истории.”
“Истината е, че всичко, което проповядват големите религии, говорещите идиш евреи от гетата го практикуваха. […] Гетото не беше само убежище за едно преследвано малцинство, а и голяма житейска школа по миролюбие, самодисциплина и хуманизъм. Тя продължава да съществува и отказва да се предаде въпреки цялата бруталност, която ни заобикаля. Аз съм отрасъл сред тези хора.” ( Из Нобеловата реч)
July 20, 2022
Στην ισραηλινή σειρά Shtisel (*) που αφηγείται την ιστορία μιας οικογένειας χασιδιστών Εβραίων στην Ιερουσαλήμ, υπάρχει μια σκηνή στην οποία ο ραββίνος - πάτερ φαμίλιας θυμάται κάτι που είχε διαβάσει κάποτε σε ένα βιβλίο «που βρήκε στο μπάνιο». Ο διάλογος πάει κάπως έτσι:
- Ήταν στα γίντις, το είχε γράψει εκείνος ο αιρετικός...
- Ο Σούλεμ Αλέιχεμ;
- Όχι όχι, πώς τον έλεγαν να δεις… Εκείνον που έγραφε πολύ συγκινητικά…
- Α, βέβαια. Ο Μέντελε.
- Όχι, όχι ο Μέντελε…
- Ο Τσάτσκες;
- Γίντις είπα μωρέ. Εκείνος ο Πολωνός…
- Ο Μπασέβις;
- Ο Μπασέβις! Είχε γράψει κάτι πολύ ωραίο. Οι νεκροί, λέει, δεν πάνε πουθενά. Είναι όλοι εδώ. Κάθε άνθρωπος είναι ένα νεκροταφείο, μέσα στο οποίο βρίσκονται όλες οι γιαγιάδες και όλοι οι παππούδες μας.
Σε τούτη εδώ τη συλλογή, οι ήρωες του αιρετικού Πολωνού είναι, με τον έναν ή τον άλλο τρόπο, μετανάστες κουρασμένοι από την Ιστορία που κουβαλάνε στους ώμους τους, που χάνουν –και ενίοτε ξαναβρίσκουν– την πίστη τους σε ανθρώπους και θεούς. Οι ιστορίες τους είναι οικείες με έναν τρόπο απροσδόκητο, ίσως επειδή η γραφή του Μπασέβις είναι ταυτόχρονα τρυφερή αλλά αποστασιοποιημένη, σαν να ρίχνει μια όλο κατανόηση ματιά από μακριά, και παρ’ όλη την απόσταση (ή μήπως τελικά χάρη σε αυτήν) να βλέπει τους ανθρώπους πολύ καθαρά.
Φαν φακτ: Το Μπασέβις, το πιο γνωστό από τα διάφορα ψευδώνυμα με τα οποία υπέγραφε αρχικά τα διηγήματά του σε διάφορα περιοδικά και τελικά έφτασε να ενσωματώσει στο όνομά του, είναι μητρώνυμο –τη μητέρα του την έλεγαν Bathsheba (αυτό που στα ελληνικά μεταφράζουμε Βηθσεβά).
(*) Η σκηνή από την σειρά (στα γίντις με αγγλικούς υπότιτλους) είναι εδώ https://www.youtube.com/watch?v=6Jle3...
- Ήταν στα γίντις, το είχε γράψει εκείνος ο αιρετικός...
- Ο Σούλεμ Αλέιχεμ;
- Όχι όχι, πώς τον έλεγαν να δεις… Εκείνον που έγραφε πολύ συγκινητικά…
- Α, βέβαια. Ο Μέντελε.
- Όχι, όχι ο Μέντελε…
- Ο Τσάτσκες;
- Γίντις είπα μωρέ. Εκείνος ο Πολωνός…
- Ο Μπασέβις;
- Ο Μπασέβις! Είχε γράψει κάτι πολύ ωραίο. Οι νεκροί, λέει, δεν πάνε πουθενά. Είναι όλοι εδώ. Κάθε άνθρωπος είναι ένα νεκροταφείο, μέσα στο οποίο βρίσκονται όλες οι γιαγιάδες και όλοι οι παππούδες μας.
Σε τούτη εδώ τη συλλογή, οι ήρωες του αιρετικού Πολωνού είναι, με τον έναν ή τον άλλο τρόπο, μετανάστες κουρασμένοι από την Ιστορία που κουβαλάνε στους ώμους τους, που χάνουν –και ενίοτε ξαναβρίσκουν– την πίστη τους σε ανθρώπους και θεούς. Οι ιστορίες τους είναι οικείες με έναν τρόπο απροσδόκητο, ίσως επειδή η γραφή του Μπασέβις είναι ταυτόχρονα τρυφερή αλλά αποστασιοποιημένη, σαν να ρίχνει μια όλο κατανόηση ματιά από μακριά, και παρ’ όλη την απόσταση (ή μήπως τελικά χάρη σε αυτήν) να βλέπει τους ανθρώπους πολύ καθαρά.
Φαν φακτ: Το Μπασέβις, το πιο γνωστό από τα διάφορα ψευδώνυμα με τα οποία υπέγραφε αρχικά τα διηγήματά του σε διάφορα περιοδικά και τελικά έφτασε να ενσωματώσει στο όνομά του, είναι μητρώνυμο –τη μητέρα του την έλεγαν Bathsheba (αυτό που στα ελληνικά μεταφράζουμε Βηθσεβά).
(*) Η σκηνή από την σειρά (στα γίντις με αγγλικούς υπότιτλους) είναι εδώ https://www.youtube.com/watch?v=6Jle3...
August 3, 2024
I chose to sample Isaac Bashevis Singer’s work with this collection mainly because of its intriguing title. The title story doesn’t disappoint along with a few other gems, such as the story about an agoraphobic woman who accidentally locks herself out of her apartment, and another in which a resentful buffoon sets out to catfish a German encyclopaedia writer. The author takes part as narrator in many of the stories, but even when Singer wears the narrator’s suit, one is left with the impression that the reader stands with one foot on reality while the other dips into an otherworldly land. All the stories are deeply embedded in Jewish culture, superstition and mythology. The author wrote mostly in Yiddish and reads very much as native to the Jewish diaspora rather than to Poland, where he was born. Through the present lens, it’s not without a bitter taste in the mouth that one reads about a pleasant night car ride through Jaffa without a thought pertaining to the Palestinians who were violently evicted to make room for the Zionist dream. On the other hand, Singer was famously a vegetarian, and his sensitivity towards animals does not disappoint, as demonstrated in the story ‘Pigeons’, my favourite of the lot.
June 24, 2021
Una extraordinaria colección de historias de la cultura judía en Polonia. El autor logra engancharnos de inmediato en cada cuento y su manejo del dialogo y el ritmo de la narración son casi perfectas. Acaso lo único que puedo decir en contra es que el tema acaba siendo un tanto repetitivo, pero es cuestión de espaciar un poco las lecturas.
November 17, 2022
Fascinante colección de relatos. La mayoría pertenecen al libro "Un amigo de Kafka" (1970), los demás a "The Seance" (1968) y a "Una corona de plumas"(1973). Destacaría el titulado "La llave", conmovedor retrato de una viuda solitaria, desarraigada y enloquecida por la paranoia.
"Poderes" trata de los poderes paranormales de un personaje algo estrafalario. Enl mismo tema paranormal incide "El deshollinador" en un tono más de cuento popular.
La pérdida de la fe de un rabino de pueblo es el tema de otro de los relatos más sugerentes: "Algo existe".
Resulta muy útil la introducción de Pilar Alonso, autora también de la traducción muy esmerada. Es muy de agradecer y esclarecedor el glosario de términos relacionados con la cultura judía que aparece al final del volumen.
"Poderes" trata de los poderes paranormales de un personaje algo estrafalario. Enl mismo tema paranormal incide "El deshollinador" en un tono más de cuento popular.
La pérdida de la fe de un rabino de pueblo es el tema de otro de los relatos más sugerentes: "Algo existe".
Resulta muy útil la introducción de Pilar Alonso, autora también de la traducción muy esmerada. Es muy de agradecer y esclarecedor el glosario de términos relacionados con la cultura judía que aparece al final del volumen.
June 4, 2016
I enjoyed this book of short stories enormously. It has an “Arabian Nights” quality, in that many of the stories contain other stories. For example, “Stories from Behind the Stove” sets the scene in a study house in Poland, on a blustery winter night, with the men telling stories of strange things – the works of gods and devils – that they’ve witnessed. “Guests on a Winter Night” has a similar structure, with people full of stories coming in from the cold.
The stories are set in three different places – in small Polish towns, in Warsaw, or in New York City – echoing the three places where Singer lived. All of them are about the Jewish community, and many of them deal with the question of faith and custom. The question of “Why bother?” is addressed from many different angles. “The Blasphemer” begins with the sentence “Faithlessness can lead to insanity”, and tells the story of Chazkele, who began by asking questions about God, and then started questioning everything. “Something is There” is about a rabbi who is suddenly invaded by doubt, and who leaves his small Polish town to wander around in the big city.
Perhaps my favorite is “The Key”, the story of a woman who is afraid of everyone around her, until she gets locked out of her apartment and has to spend the night outside on the New York City streets. Many of the stories are affecting, others witty, all flavorful.
The stories are set in three different places – in small Polish towns, in Warsaw, or in New York City – echoing the three places where Singer lived. All of them are about the Jewish community, and many of them deal with the question of faith and custom. The question of “Why bother?” is addressed from many different angles. “The Blasphemer” begins with the sentence “Faithlessness can lead to insanity”, and tells the story of Chazkele, who began by asking questions about God, and then started questioning everything. “Something is There” is about a rabbi who is suddenly invaded by doubt, and who leaves his small Polish town to wander around in the big city.
Perhaps my favorite is “The Key”, the story of a woman who is afraid of everyone around her, until she gets locked out of her apartment and has to spend the night outside on the New York City streets. Many of the stories are affecting, others witty, all flavorful.
March 26, 2020
"Песимизмът на твореца всъщност не е упадък, а страстен стремеж към спасяване на човечеството. Дори когано ни развлича, поетът продължава да търси вечните истини и смисъла на съществуването. По свой начин той се опитва да разбули загадките на времето и неговите превратности, да намери противовес на страданието, да открие любов дори в бездната от жестокост и несправедливост. Колкото и странно да звучат тези думи, аз често си мисля, че когато всички социални теории са сгромолясат, когато войните и революциите потопят човечеството в мрачна безнадежност, тогава поетът -когото Платон прокуди от своята Държава - може да се надигне и да ни спаси."
March 2, 2020
An exceptional collection of short stories. Singer is an amazing storyteller and develops the greatest characters. Many of the stories in this book almost seemed real or were based on actual events involving Singer but there were so many of them that I suspect they are actually fiction and just demonstrate Singers amazing writing. It's difficult to pick a favorite story in the book but the one I enjoyed most was "The Son" about a father waiting for passengers to get off a ship so he can pick up his son who he hadn't seen in over twenty years when the boy was five.
April 17, 2010
I switched to the edition with the illustration of the eye-glass and hat with tie and facial hair. I found the stories really made a connection to things that happen. I even felt an interest grow in the tone of the slick narrator's who all seem to have a philosophy and unique way of seeing things. I wanted to read this book to get to know a modern writer. That's what I did. I can set the date exactly, not that I haven't for all the other books I've read, but just most.
Read
November 27, 2016Another great book from the world of Singer
August 23, 2020
Everybody’s unhappy and stories rarely end well. Yet it’s a joy to read
Displaying 1 - 30 of 66 reviews