Цялото ревю е тук:
http://radiradev.blogspot.bg/2017/05/...

Тази книга ни представя нов начин на писане от напълно непознат на българската публика израелски писател. Тъй като понякога, само понякога нашите издатели се вслушват в моите предложения за публикуване на нови фантастични книги ми дойде следната идея - защо в България не бъде отпечатан сборник с израелска фантастика? Имам предвид, че до момента имаме "Английски фантастични разкази" на издателство „Отечество“, "Иберийска фантастика" от издателство "Христо Г. Данов" и "Вой. Френски фантастични разкази" на издателство „Полюси“. Убеден съм, че сборник "Израелска фантастика" би се продавал добре на българския пазар, а евентуално от "Бард" могат да ме почерпят една бира заради идеята ми, следващия път като ходя до София.
Но нека се върна на "Централна станция" от Лави Тидхар. Първите трийсетина страници са написани по един прекрасно превъзходен и поетичен начин. Все едно Емили Дикинсън или Джон Кийтс да започнат да пишат фантастика:
"Пламъците се отразяваха в лицата им, безвкусна смесица от човешка плът и метал, все още живи останки от отдавна минали войни."
В началото на книгата авторът ни запознава с Мама Джоунс - собственичка на кръчма в град, който някога се е наричал Тел Авив. Джоунс е настойничка на момче, което има такива свръхспособности, че го наричат Кранки (странен). Тук авторът разгръща своето въображение и започва да изгражда своя роман, който е хибрид между киберпънк и космическа опера. Хора, които не се раждат по нормалния начин, а се отглеждат в лаборатории; извънземни симбионти, специално сътворен език - астероиден пиджин; Роботска църква и мистериозен наркотик, наречен Разпятие. Изброих ви само малка част от невероятните чудеса, съставящи измисления свят на Лави Тидхар.

Централна станция