***
Полицейският "бунт"

Разглезена от привилегии и от снизходително отношение към калпавата й работа, полицията се озъби на правителството , обявило намерение да затегне каишката й. Съвсем очаквано правителството отстъпи. В крайна сметка полицията достатъчно успешно защитава олигархията от недоволството на гражданите, а това е главното й предназначение. Ефективна или не, полицията е опора на властта, инструмент на държавата срещу народа - факт, независимо какво твърди официалната пропаганда.
Била е опора на царщината, била е и опора на държавния капитализъм на БКП, при все че тогава се е наричала "милиция", а самият режим - "социализъм". Тоест винаги е била част от проблема със социалната справедливост, никога част от решението му.
Следователно, ако искаме друго общество, в което да живеем достойно и човешки, не ни е нужна полиция, а милиция, но милиция в първоначалното значение на този термин, а именно - структури на поголовно въоръженото гражданство, чиято цел е реагиране при бедствия, аварии и агресия.
Милиция означава задължението всички пълнолетни и вменяеми членове на дадена общност да дават дежурства по график, изпълнявайки ролята на милиционери според индивидуалните си възможности и желания; дейността на дежурните ще се ръководи от пряко избрани местни щабове на милицията; щабовете са подчинени на местните граждански събрания и съвети; за координация и взаимодействие при задачи над локалното ниво (махала, село, градски блокови сдружения и квартали), щабовете образуват мрежа за сътрудничество (федералистичен подход).
Накратко - пряка демокрация.
За която още не са съзрели умовете, но няма и да узреят, преди да се престрашат да я приложат. Тоест чакаме не узряване, а изтръгване от лапите на насадения страх, който си служи с хитроумно изплетени лъжливи дилеми от сорта на "какво предпочитате - свобода или сигурност?".

П.П. Полицията "победи", пазете се от нарасналото й самочувствие! Само че победата й е временна - властта тихомълком пак ще й стегне каишката, включително чрез частните охранителни фирми, които дори формално не дължат на обществото "прозрачност" и са вън от всякакъв, даже илюзорен "контрол" от страна на гражданите.
За населението пак няма разлика кой кого е надмогнал - участта му е да плаща и да търпи.
Какъв е капацитетът на търпението - това е въпрос, на който всеки нека сам си отговори.


***
Имунитет

Не споделям радостта на мнозина по повод отнемането на имунитета на Волен Сидеров. Не намирам повод за възторг от това, че държавата дава или си взема една или друга привилегия. Неуравновесени персонажи следва да се натъкват на народното противодействие, вместо на репресивния валяк на държавата. Този валяк днес минава през одиозен персонаж, изгорял бушон, но иначе рутинно размазва всекиго, озовал се на пътя на олигархичните интереси. Злорадството, че сега гази някого от "висините", е краткотрайна утеха без съществени последици. А и не е сигурно доколко действително ще засегне Сидеров - опазването на авторитета на политиците е важно за държавността.
Може някой да рече, че "това е добро начало", че проблемите следва да се разгребват последователно, но реално олигархичната система подхожда избирателно - всякога.
И ако има за какво да бъде съден Сидеров, то е за лицемерието да зове към "въоръжено въстание за налагане на истинско народовластие". Първо, представите му за "народовластие" са подигравка със смисъла на понятието. Второ, бидейки човек от законотворческата секта, е съучаствал оръжието да не попада у народа, а да се концентрира у мутрите - чие ще е въстанието тогава?
Естествено, днешните съдилища надали ще го обвинят за това. Просто ще отбият номера за разтуха на електората.


***
СБЖ

На 4 ноември в сградата на Граф Игнатиев №4 се състоя пресконференция по повод 90-годишнината от убийството на анархиста Георги Шейтанов.
Обратно на декларациите си, че Съюзът на българските журналисти е "свободна трибуна на словото", публикуваните материали на пресконференцията показаха, че нищо от старите "традиции" не е забравено - цензорските рефлекси са живи и бодри.
В сговор с редица организации и лица, СБЖ "чества" гибелта на човек, нарочен за присвояване в "пантеона светци" на своите идейни врагове. СБЖ публикува без съкращения речи на сътрудници на болшевишката Държавна сигурност, но премълча възраженията на присъствалите анархисти от Редколегията на вестник "Свободна мисъл".
Кампанията по превръщането със задна дата на Шейтанов в "съюзник" на "социалистите" бе предшествана от солидна скрита подготовка и тепърва започва публично. Предстои продължение на 23 ноември.
Което ще бъде коментирано безпощадно и поименно.


***
Съжалявам, че ми се налага да коментирам именно тези "казуси", вместо надълго и нашироко да поразсъждавам над последните открития и хипотези за Марс и Плутон. Уви, мерзости определят облика на живота ни, а не мислите за космоса, за прогреса на човешкия дух и любознателност. Докато упражняваме сизифови усилия да "поправим системата", вместо да я пометем до основи, ще е така.