въображение Quotes

“Ако някой човек притежава картина на Ботичели, но аз и се наслаждавам, когато я гледам, повече от собственика и, тогава картината е повече моя, отколкото негова. Не трябва непременно да слагаме нещата в джобовете си, за да ги направим наши. Наслаждаването е по-силно притежание, отколкото самата форма на притежание.”
― Frida Lawrence

“Едно от многото първични явления в съвременна България е колкото грозното и просташко, толкова и поголовно зяпане на женски задници. Клишето за пословичната красота на българката безспорно е факт. Това обаче не е оправдание за онази малоумна, животинска отнесеност, която се чете в облещените очи на псевдомачовците, проследяващи жадно гъза на отдалечаващата се към бара сервитьорка или циците на приближаващата към ксерокса секретарка. В такива моменти първичният сексуален нагон сграбчва рецепторите посредством съзнанието, налагайки на емоциите да упражнят своя контрол върху въображението и така, макар и само за няколко секунди момчетата получава порция илюзорен полъх за секс. Глупаво естествено – обикновено става въпрос за нечии двадесетгодишни задни части. И все пак – гениално от страна на емоциите и въображението у човешкото същество. По този начин съзнанието си създава илюзорни хапки, притъпяващи сексуалния глад, постна салата, която засища алчните мъжки комплекси.”
― Plamen Chetelyazov, Имаго

“...човечеството напредва, защото онзи, който знае най-много, продължава да пита дали няма нещо повече от онова, което вижда, и защото някой дръзва да каже, че вижда нещо, което го няма. Този е третият стълб - някой да ни накара да преосмислим онова, което вече знаем, да ни застави да се съмняваме и да ни принуди да не приемаме отговорите си за окончателни и неоспорими.
Винаги, когато някой е дръзвал да каже, че съществува нещо повече от онова, което се вижда на пръв поглед, някой друг е решавал също да го потърси. Благодарение на това търсене очите на хората се отваряли все повече и повече. За да не спира никога развитието, е необходимо някои да продължават да питат, други да откриват скритото и дори да има хора, на които им се струва, че виждат онова, което не съществува.”
― Jorge Bucay, De la autoestima al egoísmo