Галина Танева's Blog

Оседемнадесетте разказа от сборника разкази „Шепот от Сакар“ ще ви отведат в българското село от времето на нашите дядовци и пра-дядовци. Авторът, Галина Танева, с майсторството на старите класици разказва за живота в подножието на Сакар планина. Битието в българското село е простичко и подчинено на няколко основни закона – връзката на българина със семейството и децата си, източникът на сила за селянина – земята и вярата в Бог, дълбоката симбиоза на човека с животните около него. В разказите умело са вплетени и някои местни легенди, както и описани български народни традиции и обичаи. Авторката сякаш с невидима четка съживява хората по мегданите, калдъръмените улички с малките си дюканчета, природните стихии и борбата на хората с тях. Героите ѝ живеят своя отруден и невинаги радостен живот, преживяват своите нещастия и се прераждат в по-добри хора, и накрая получават отплата за своите трудолюбие, честност и човечност. В центъра на цялото повествование стои манастирът „Света Троица“ край с. Устрем, който съхранява множество легенди за български хайдути и пази българщината в този край.
Сборникът Шепот от Сакар“ носи в себе си онази особена романтика, живееща в старовременния български бит и култура, съхранени и до днес. Поредицата разкази описват в себе си традициите на българските села от региона на Сакар, както и поставят на преден план основни общочовешки ценности като любов, почит, семейство, свобода и техните антиподи – алчност, предателство, грях.
Авторката е израсла в сърцето на Сакар. Детството ѝ преминава в селата Устрем и Каменна река. Сакар е малка, скромна планина, лишена от всякаква претенциозност, но надарена с красота и мистериозност. Точно такива са и хората от този край. Техните души са прости, селски и обикновени. Всичко е толкова естествено и рационално простичко… Обаче те, селяните от Сакар притежават силата да се борят със стихиите, да упорстват пред природата, да не се отказват пред нещастията и да опазят сърцата си чисти. Скромни, но силни, обикновени, но мъдри! Такива хора са вдъхновителите на „Шепот от Сакар“.
Любовта към българското село от 19-и и 20-и век е възпитана у авторката от една страна в детството ѝ, бидейки жив свидетел на всички обичаи и традиции в селата, от друга – от автори като Йовков и най-вече Елин Пелин. Галина Танева притежава богатство на езика и умело владее множество типични диалектни форми от региона, които предават автентичност и колорит на разказите ѝ. Повествованията в сборника описват и утвърждават традиционните български културни ценности чрез представянето на ежедневието на обикновените селяни в сакарския край. Галина Танева пресъздава най-същностното за българския селянин – неговото жизнелюбие, упоритост, нравствена устойчивост, видени през един малко романтичен и идеалистичен поглед. Централно място в разказите заема прословутото българско трудолюбие и най-вече връзката на селянина със земята.

Eмоциите около 'Шепот от Сакар" не стихват, така че реших да ви предоставя малко тайните от кухнята. Един от въпросите, които не успяхме съвсем да обсъдим в интервюто за "Рано в неделя" бе дали имам прототипи на своите герои?
Както знаете, всички разкази са родени от събитие, случка или човек от моето минало. В тази връзка ще обърна внимание на няколко разказа.
"Канарата" и героите ми пресъздават хора, които познавам. Обаче, поради лични мотиви, няма да ги обсъждам...
Не така стои въпросът с "Бабината черга", "Неделя", "Каменно сърце" и "Наследство". И четирите разказа за вдъхновени и посветени на някого.
Относно "Бабината черга", тя пресъздава един много конкретемн мой спомен, когато баба ми Кера тъчеше в мазата през зимните вечери. От нея са ни останали няколко губера, които за мен са безценно богатство. Сещате се коя е малката Галена!
"Неделя" пък разказва за другата ми баба - баба Динка от село Каменна Река и кравата Неделя. Тя наистина беше изключително животно и баба беше много привързана към нея. Баба съм я описала, даже бих казала съживила, много точно в този разказ. Пресъздадена е цялата ѝ жизнерадостност, гостоприемство и изключителен дух. Тези които са чели книгата, вече знаят как свършва всичко, което си е самата истина! За останалите няма да разкривам...
А за Георги от "Каменно сърце" си взех мънчко от дядо ми Георги, на когото не само съм кръстена, но и с него имах най-дълбока връзка. Дядо ми, в едно недобро за него време, бе усвоил занаята на каменоделец и препитанието му беше да изработва надгробни паметници. Така си го помня - седнал до белия мрамор и с един чук и длето ваеше върху него. До там свършват приликите между дядо ми и Георги от "Каменно сърце". Исках в този разказ да покажа как ние - човеците забравяме понякога мястото си и губим вярата си, но природата и Божията сила винаги ни поставят там, където трябва да бъдем. За мен гордостта е голям грях и точно него наказвам в този разказ.
А в "Наследство" прототип на главния герой е дядо Георги Моряка - дядо на съпруга ми. Аз не съм го познавала никога, но свекърва ми е разказвала много за него. Неговата кратка история е следната - идва от Балчик в Стара Загора, затова и го наричали Моряка. Бил известем майстор - хлебар в Стара Загора и до последно е бил уважаван и търсен от хората. В разказа исках да наблегна на това, че Бог може да да изпита сърцата ни по много начини, да ни отнеме най- ценното, но и ще възнагради добротата ни. Човек за да е достоен, трябва само да носи добро сърце. Има ли го, начин винаги ще открие - ако ще той да е да скрие паричка в самун хляб!