Оседемнадесетте разказа от сборника разкази „Шепот от Сакар“ ще ви отведат в българското село от времето на нашите дядовци и пра-дядовци. Авторът, Галина Танева, с майсторството на старите класици разказва за живота в подножието на Сакар планина. Битието в българското село е простичко и подчинено на няколко основни закона – връзката на българина със семейството и децата си, източникът на сила за селянина – земята и вярата в Бог, дълбоката симбиоза на човека с животните около него. В разказите умело са вплетени и някои местни легенди, както и описани български народни традиции и обичаи. Авторката сякаш с невидима четка съживява хората по мегданите, калдъръмените улички с малките си дюканчета, природните стихии и борбата на хората с тях. Героите ѝ живеят своя отруден и невинаги радостен живот, преживяват своите нещастия и се прераждат в по-добри хора, и накрая получават отплата за своите трудолюбие, честност и човечност. В центъра на цялото повествование стои манастирът „Света Троица“ край с. Устрем, който съхранява множество легенди за български хайдути и пази българщината в този край.
Сборникът Шепот от Сакар“ носи в себе си онази особена романтика, живееща в старовременния български бит и култура, съхранени и до днес. Поредицата разкази описват в себе си традициите на българските села от региона на Сакар, както и поставят на преден план основни общочовешки ценности като любов, почит, семейство, свобода и техните антиподи – алчност, предателство, грях.
Авторката е израсла в сърцето на Сакар. Детството ѝ преминава в селата Устрем и Каменна река. Сакар е малка, скромна планина, лишена от всякаква претенциозност, но надарена с красота и мистериозност. Точно такива са и хората от този край. Техните души са прости, селски и обикновени. Всичко е толкова естествено и рационално простичко… Обаче те, селяните от Сакар притежават силата да се борят със стихиите, да упорстват пред природата, да не се отказват пред нещастията и да опазят сърцата си чисти. Скромни, но силни, обикновени, но мъдри! Такива хора са вдъхновителите на „Шепот от Сакар“.
Любовта към българското село от 19-и и 20-и век е възпитана у авторката от една страна в детството ѝ, бидейки жив свидетел на всички обичаи и традиции в селата, от друга – от автори като Йовков и най-вече Елин Пелин. Галина Танева притежава богатство на езика и умело владее множество типични диалектни форми от региона, които предават автентичност и колорит на разказите ѝ. Повествованията в сборника описват и утвърждават традиционните български културни ценности чрез представянето на ежедневието на обикновените селяни в сакарския край. Галина Танева пресъздава най-същностното за българския селянин – неговото жизнелюбие, упоритост, нравствена устойчивост, видени през един малко романтичен и идеалистичен поглед. Централно място в разказите заема прословутото българско трудолюбие и най-вече връзката на селянина със земята.