време Quotes

“А време минава, не ся ибава и пет пари за теб не дава.”
― Милен Русков, Възвишение

“- В Апокалипсиса ангелът се кълне, че вече няма да има време.
- Знам. Това там е много вярно; ясно и точно. Когато човекът достигне щастието, няма да има вече време, защото не е нужно. Много вярна мисъл.
- Къде ще го дянат?
- Никъде няма да го дяват. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума.”
― Fyodor Dostoyevsky, Demons

“Дори всичко да се обърка, светът да изчезне и утре да е просто недостигната дата в календара, поне имахме днес.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Винсент не можеше да проумее защо хората в селището толкова не го обичат. На никого не пречеше, никому не беше сторил зло. Той не си даваше сметка каква странна гледка беше за това тихо селце, където животът не се беше променил нито с една дума, нито с един обичай от стотици години.”
― Irving Stone, Lust for Life

“Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”
― Васил Левски

“Реалността не беше ли просто изкуствено създадено понятие, също като времето? Сътворено, за да ориентира хората из многопластието на вселената, което ги улеснява, като им показва само една от вероятностите?”
― Мартина Дечевска

“Времето загива от цъкането на колелцата; спре ли един часовник, едва тогава времето наново се съживява.”
― William Faulkner, The Sound and the Fury

“С годините единствено се увеличаваше тягостното усещане в гърдите му за нещо незавършено и неосъществено.

Нещо погребано, в секундата, в която се опита истински да заживее.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Все си мислим, че има достатъчно време, за да направим нещо с другите. Ще имаме достатъчно време, за да им кажем онова, което искаме. След това обаче нещо се случва и ние се хващаме за думи като "ако".”
― Fredrik Backman, A Man Called Ove

“Когато завали сняг, сякаш времето спира или по-скоро... НИ СПИРА, поне за малко, но достатъчно, че да намерим миг радост в мимолетния живот на някоя снежинка..... Поне се надявам, че така се случва.... Ако нещо толкова просто все още може да те радва - значи има надежда за света”
― ВИЕНСКО колело

“Въпросът не е, че разполагаме с малко време.
Въпросът е, че прекалено много го губим”
― Seneca

“„Щом есента остарее, градът се превръща в гола, ветровита, мъглива, мокра сивота. Най-хубавото време за съсредоточаване навътре в себе си.”
― Блага Димитрова, Лавина

“Не можев да мрднам. Не, не сакав да мрднам. Сакав да го заробам овој момент во времето и засекогаш да го чувам во себе.”
― Моника Трајковска, На работ од времето

“Времето е нещо странно, но дважди по-странно нещо е животът. Зъбците изпущат, колелото се превърта и хорските животи се срещат твърде рано или пък твърде късно.”
― Рей Бредбъри

“Няма значение, Бен. Важна е обичта, копнежът... вечното желание, а не времето. Може би това е единственото, което успяваме да отнесем, когато литваме от синевата към мрака. Слаба утеха, би казал някой , но по-добре слаба утеха, отколкото никаква.”
― Stephen King, It

“- Разбра ли това, което ти разказах?...
- Разбирам - каза Джейк. - Било е игра, нали? Защо възрастните винаги си играят?...Дали хората израстват, или просто остаряват?”
― Стивън Кинг, The Gunslinger

“Винсент не можеше да проумее защо хората в селището толкова не го обичат. На никого не пречеше, никому не беше сторил зло. Той не си даваше сметка каква странна гледка беше за това тихо селце, където животът не се беше променил нито с една дума, нито с един обичай от стотици години.”
― Ървинг Стоун, Lust for Life

“Времето е химера [...], а времето за обяд - двойно по-голяма.”
― Дъглас Адамс

“Брате! Гледай! Ти не виждаш, но време лети, време не спира! И уж ти си в времето, как рекъл един человек, обаче го не усещаш как върви, как ся движи окол' теб невидимо. И ужким и ти с него ся движиш, обаче по някое време виждаш, че си много изостанал. Гледаш - ти си още на същото място, а то далеч-далеч напред отишло. Да би било някой человек, постоянно би му гледал гърба. Пък ужким ден изглежда толкоз дълъг, нощ понякога безкрайно ся точи. А като дигнеш очи – времето отлетяло. Но тъй е тя, време лети невидимо, защо му е въздушна природата, време е като вятъра, духа и отлита, само най леки неща зема със себе си – листа, духове, миризми, прах от пътищата, пуховете от липите, глухарчета, цветчета, таквиз неща; само духовете на нещата зема; най лекотелесните неща. А които неща имат по тежко тяло, остават все по назад и по назад. Не могат да ся носят по вятъра. Докато ти направиш две крачки, той прави двеста, и напира зад тебе все нов и нов. Време лети, като облак, светът лети с него и ся вечно възражда, но человек изостава, защо има тежко тяло, меса му тежки го към земя като вериги привързват. Не му достига лекота. И тъй все повече изоставаш и изоставаш, дорде та накрая време съвсем отмине, защо не можеш да ся движиш с неговата бързина, и тъй ставаш Старо Ново село. Съдба, ще река.”
― Милен Русков

“–Можеш ли да отнемаш мъка?
– Съжалявам – тихо отвърна тя. – Всички искат това. Но не бих го направила дори да знам как. Този болка е част от теб. Само времето и сълзите могат да я отнемат. Затова са и предназначени.”
― Тери Пратчет, I Shall Wear Midnight

“Очакването на някого има способността да превръща минутите в часове, часовете в дни, а дните в няколко живота.”
― Чарлс Мартин

“Кой казваше, че
времето лекува? Нищо не лекуваше. Нищо. Само подменяше мъката
с нова и нова, изтезаваше миговете и ги превръщаше в спомени,
разяждаше чувствата, заменяйки ги с безмерна празнина.”
― H.N.H., Unstoppable