любов Quotes

“...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.”
― Frederick Beigbeder, L'amour dure trois ans

“Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински...”
― Димитър Талев

“Не мога да понасям протегнати ръце,прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост.Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце,които искат не да вземат,а щедро да дават...! Защо ме гледате като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет ...?!”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Може би и в любовта не трябва да обръщам поглед към зейналата, винаги дебнеща раздяла. Самата любов всъщност е постоянен страх от загуба на любовта. Преди още да си я постигнал, ти трепериш да не я загубиш. Е, тогава ти никога не можеш да познаеш любовта като чувство, защото си в непрестанен страх. А страхът обезцветява всяко чувство. Аз се плашех най-вече от собствения си страх. За мене любовта, както всичко останало, се превръщаше в борба със страха. Ревността ми причиняваше най-страшното виене на свят и губене на равновесие. Всяка жена пресякла моята пътека ме стряскаше като възможна съперница. Мъчех се да се освободя от ревността с разумни доводи. Разумът бе съвсем безсилен. Логиката се разбиваше на пух и прах пред абсурдността на това чувство.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Колко си хубава!

На М.К.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.”
― Христо Фотев, Колко си хубава, Господи!

“Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на земята.”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“И разбирам колко много нежност
разпилях, но не по който трябва.”
― Камелия Кондова, Малки смърти

“Понякога се пробуждах посред нощ, с пресъхнала уста, и преди още да изплувам от съня, нещо ми пошушваше да заспя пак, да се гмурна обратно в топлината, в безсъзнателността като в единствено затишие. Но вече си казвах: „Просто съм жадна, достатъчно е да се изправя, да ида до умивалника, да пия вода и пак да заспя”. Ала щом станех, щом видех в огледалото собствения си образ, смътно осветен от уличната лампа, щом хладката вода започнеше да се стича в гърлото ми, тогава отчаянието ме завладяваше и с истинско усещане за физическа болка си лягах отново, зъзнейки. Просвах се по корем, обхванала глава в ръце, и притисках тяло о кревата, сякаш любовта ми към Люк бе горещо и смъртоносно животинче, което в бунта си бих могла да премажа между кожата си и чаршафите. И битката се разразяваше. Паметта, въображението се превръщаха в жестоки врагове. Лицето на Люк, Кан, какво е било и какво би могло да бъде. И неспир отпорът на тялото ми, което бе сънено, на разума ми, който бе отвратен. Вирвах глава, съставях уравнения:”Аз съм аз, Доминик. Обичам Люк, който не ме обича. Несподелена любов, задължителна мъка. Точка.”
― Françoise Sagan, A Certain Smile

“...Ева му се усмихна засрамено. За нейните представи това беше равносилно на обяснение в любов. Но не всяка любов трябва да бъде изживяна. Някои любови трябва кротко да си останат в сърцето. Там, където не могат да навредят.”
― Monika Peetz, Die Dienstagsfrauen

“Сказати «вона у мене є» буде, мабуть, найчесніше. Я не кохаю, але турбуюся про неї. Не ревную, але стараюся берегти її спокій. Не хворію нею, але намагаюся зробити все, щоб вона була здоровою...”
― Іван Байдак, Рольові ігри

“Єдиний сенс, єдиний інтерес у житті - любов. Любов є зв'язок із світом; вона поєднує з предметами, явищами і людьми. Але уміння, здатність любити є така сама трудна, як і всяка інша здатність. Через те заповідь «Люби ближнього, як самого себе» має таку саму рацію, як заповідь: «Будь талановитим і геніяльним». І як нудно, сіро проходить життя людей неталановитих, так нудно й нецікаво живуть без любови навіть талановиті.”
― Volodymyr Vynnychenko

“Войната ме завари в Германия. Жената, която обичах тогава, ме предаде на Гестапо. Отишли при нея и й показали моя снимка с друга жена. Това я оскърбило, а вие знаете колко често любовта приема образа на омразата. Отидох в затвора с особеното чувство, че там ме е пратила любовта. Не е ли прекрасно да се окажеш в ръцете на Гестапо и да знаеш, че всъщност това е привилегия на онзи, който твърде много е бил обичан!”
― Milan Kundera, Farewell Waltz

“Завдяки ним я познайомився з вашою великою Англією, а знати — це значить любити.”
― Bram Stoker, Dracula

“Немає правди без любові, а любові - без правди.”
― Мирослав Маринович, Митрополит Андрей Шептицький і принцип «позитивної суми»

“Ах, морето! Зърнеш ли го веднъж, 50 нюанса синьо пленяват сърцето ти до живот. А той?!… Той беше нейното море...”
― Весела Алегрия, Алманах Проза 2023: Нова българска литература

“Трябваше час по-скоро да се махне оттук. Да бяга с всички сили без да поглежда назад. Иначе въглените щяха да я изгорят. Сърцето ѝ прескочи и отново отказа да се подчини на разума, карайки я да направи крачка точно в противоположната посока. Сякаш бе привлечена от невидима сила… По дяволите, тези маслинови очи! Краката ѝ внезапно се подкосиха и тя политна право в ръцете на притежателя им...”
― Весела Алегрия, Алманах Романтика 2023: Нова българска литература

“Чисто съвършеното сърце не трябва да агонизира, а да парализира.

С настръхващо чувство, което гали нежно душата ти и стопля тялото ти.”
― Антон Пандуров

“Едва сега той за пръв път ясно разбра онова, което не бе разбирал, докато я извеждаше от черквата след венчавката. Разбра, че не само му е близка, но и че сега не знае къде свършва тя и започва той.”
― Лев Толстой, Анна Каренина

“Я знаю, що розсудливо нікого не любити, бути розумним. І я б могла це. Але любов гарна, і я її люблю”
― Ольга Кобилянська, Зібрання творів у 10 томах. Том 9

“Любові легкого шляху немає (Долорес)

I”
― Леся Українка, Камінний господар

“Почти разочароващо е да го оставя и чувството е обезпокоително.”
― Емили Макинтайър, Hooked

“Приковавам поглед в океанската синева току пред мен- загадъчният мъж, на когото попаднах снощи, сякаш е излязъл направо от сънищата ми и се е пренесъл тук.”
― Емили Макинтайър, Hooked

“Любов же, як відомо, всяке обличчя на зворушливе й раниме переінакшує. А ще - на світле й вродливе, таке, що дивує, ба навіть вражає


Розділ I Хутір очеретянок”
― Жанна Куява, Гордієві жінки

“Якби любов була сліпа і справді,
то не могла б тоді влучати в ціль (Меркуціо)

Дія 2 Сцена I”
― Вільям Шекспір, Ромео і Джульєтта

“Има два варианта.
Първи вариант: Тази история е за всичко друго, но не и за любовта.
Втори вариант: Не е за нищо друго,
освен за любовта.
Вие ще прецените.”
― Борислав Вълов - Ей Бо, Защото в твоите очи...

“Топчуть ноги радісно і струнко
Сонні трави на вузькій межі.
В день такий віддатись поцілункам!
В день такий цілим натхненням жить!
П'яним сонцем тіло налилося,
Тане й гнеться в ньому, як свіча,-
І тремтить схвильоване колосся,
Прихилившись до мого плеча.
В сотах мозку золотом прозорим
Мед думок розтоплених лежить,
А душа вклоняється просторам
І землі за світлу радість — жить!
І за те, що стільки уст палило
І тягло мене вогнем спокус,
І за те, що замінить не сила —
Ні на що — твоїх єдиних уст!

(Літо)”
― Олена Теліга

“Любов може бути чудовою поемою, що люде потім перечитують у спогадах, без болю, без прикрого почуття

Любов


Дія 1ша Вихід XIII”
― Леся Українка, Блакитна троянда

“А коли кого міцно любиш, той завжди видається гарним, найкращим на світі...


Потороча Хрипка”
― Василь Королів-Старий, Нечиста сила

“Крізь снігу пласт
Такі тендітні
Пролісків листки —
І кожен стрітися із сонцем
Має,
Розкрити світу
Сині пелюстки.
У них весна обійми
Розкриває.


А ми удвох...
Мені поля засніжені
Пройти заради тебе
Довелось.
І ми — удвох!
І ми до того ніжні,
Що пролісок стоптати
Боїмось


Пролісок”
― Іван Чопей, Осінні акварелі