георги константинов Quotes

Quotes tagged as "георги-константинов" Showing 1-4 of 4
Георги Константинов
“СЪВЕТ

Може би
ви изглежда наивен съветът...
Но с реалния риск да сгреша,
ще ви кажа:
Ходете пеша, момчета!
Всекидневно ходете пеша!
Ако може - не влизайте
във лимузина.
Ако може - не чакайте
влак.
По паважа вървете,
нагазвайте в глина,
стъпки слагайте в новия сняг.
По земята вървете -
не вземайте лифта.
Тихо слушайте говор горещ...
И обувки купете си
няколко чифта.
И ги скъсайте с бодър вървеж!
Медицината
тук ме подкрепя напълно:
В ранно утро - стани и ходи!..
Предполагам,
така ще живеете дълго.
И след вас ще останат
следи.”
Георги Константинов

Георги Константинов
“ЧИСТ ПОНЕДЕЛНИК

И аз съм си казвал:
ще почна отново.
От чист понеделник. От първа бразда...
Но дните предишни ме гледат сурово.
И спират ме думи, покрити с ръжда.
И горска пътека, забравена вече,
ме дърпа да тръгна през ланския сняг...
И в стария шлифер откривам билетче
за минала драма,
за вчерашен влак.
Морето ме люшка с тревожна насмешка -
в дълбокото плувам, а пояс не взех...
Но тъй ми е нужна случайната грешка!
Не бих я сменил
за планиран успех.
Кога стана сряда?... Живея съдбовно
в средата на път, на любов, на пожар...
И пак си повтарям:
ще почна отново.
От чист понеделник. От нов календар...”
Георги Константинов

Георги Константинов
“ТАЗИ СУТРИН ИМАШЕ ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКО...

Тази сутрин
имаше време за всичко -
уморените си поспаха,
ранобудните купиха мляко
и послушаха радио,
децата тръгнаха към училище,
без да бързат.
Съседът прекопа градината,
а аз написах десет реда
повече.
Тази сутрин
сменихме лятното време
със зимно...
И тъй получихме илюзията,
че сме изпреварили живота
с един час напред.
Спряхме в утринта
и гордо зачакахме
часовникът да ни настигне...
Неповторимо усещане!
А как ли се чувстват
големите гении,
които живеят
с един век напред?”
Георги Константинов

Георги Константинов
“ОТРАЖЕНИЕ


Ти си влюбена в него,
понеже приличал на мене...
Не разбирам.
Съвсем не разбирам.
Това е нелепа шега.
Но те виждам, че тичаш
подир моето отражение,
без да мислиш за мене...
И себе си мразя сега.

Своя вчерашен вид
още днес ще сменя непременно.
Ще потърся назаем
лице с променени черти -
ще си пусна брада,
ще раздавам усмивки на дребно.
Ще съм друг.
А живей с онова отражение ти.

Беловата ще скъсам!
Ще зачеркна на кръст оригинала!
На шегата нелепа
ще видиш финала нелеп -
ще минавам край теб
променен и с душа огрубяла...
И ще търся момиче,
което прилича на теб.”
Георги Константинов