българска поезия Quotes

“Ние скитаме по света,
обикаляме глобуса и не забелязваме,
че човекът, когото търсим, е застанал до нас,
чака трамвая, както го чакам и аз.”
― Стефан Цанев

“Закотвени сме в сушата
с ръждясалите котви на безумните й ритуали,
затънали в живот безумен,
който никой
нито вижда, нито чува,
а че отдавна сме потънали
дори не сме разбрали
и никога не ни е хрумвало до днес,
че можем да изплуваме.”
― Георги Рупчев, Приковаване на огъня

“В мълчанието мога само да те поведа, с безмилостно безмълвие
да те изпълня в миг, позна ли вече пустотата ми?”
― Георги Рупчев

“Иначе съм добре, чакам те,
но нали се случва само това.
Имам достатъчно неща за вършене,
а тая земя не е била никога страна на любовта.

Иначе съм добре. Не съм ли ти казвала,
че само твоята прегръдка има
извивките на моето желание.
И че това понякога трае цял живот.

Иначе съм добре, нали от всички начини
можах да избера този.
Няма да позволя на живота си
да спре там, където те няма.

Нали можем за малко да възпираме
студения вятър.
Иначе съм добре, чакам те
с изпръхнало сърце.”
― Екатерина Йосифова, Имена

“Не е

Не е поливал.

Не е хранил.

Не е човек за вярване.

Не е мой човек.”
― Екатерина Йосифова

“ИМА НЕЩО МЕЖДУ МЕНЕ И ЛЮБОВТА

Казвам:
ти си ми брат, ти си като мене.
Думите ти ме пресрещат, мислите, ръцете.
В мене си и ме обгръщаш,
най-добре от всичко,
като въздуха, от водата по-добре.

А мисля:
Толкова се е насъбрало,
че вече никога, никога, никога,
никой не ще може да се приближи до мене
истински.”
― Екатерина Йосифова, Нощем иде вятър

“Живея втори живот, господин началник,
с по един сме заникъде.”
― Иван Желев, И

“Предварително
разтрива мястото където може да я заболи
обръща гръб на онова което може да загуби
вече почти не се случват неочаквани болки
и никога радост изневиделица.”
― Екатерина Йосифова, Малко стихотворения

“Търсим себе си слепешката.
И когато докоснем себе си,
отвратени се пускаме...
(Нещо лигаво,
нещо гадно...)

За да може да продължим отново...

(Пак лигаво.
Пак гадно...)”
― Константин Павлов, Отдавна

“Сама съм и ми е добре.
Дните са прохладни, кърпя дрешки
срещам хора.
Нямам нищо на ум: нито нова
любов,
нито стих.
Вечер чакам
и идва оня час, когато
моите лунички
светеха в косата ти.”
― Екатерина Йосифова

“Какво сега? Ако нечий поглед кацне
на върха на молива ми,
това кого задължава?

Какво сега: всъщност всички ми харесвате.
Ако можеше човек да стане съвършен,
щеше вече да е станал.

Какво сега: може и да тъгувам за някого.
Изпогубихме се от страх, че
пропускаме живота си.”
― Екатерина Йосифова, Къща в полето

“Господи, колко е лесно
да съживиш човек,
когото си обичал.”
― Иван Желев, И

“СЪВЕТ

Може би
ви изглежда наивен съветът...
Но с реалния риск да сгреша,
ще ви кажа:
Ходете пеша, момчета!
Всекидневно ходете пеша!
Ако може - не влизайте
във лимузина.
Ако може - не чакайте
влак.
По паважа вървете,
нагазвайте в глина,
стъпки слагайте в новия сняг.
По земята вървете -
не вземайте лифта.
Тихо слушайте говор горещ...
И обувки купете си
няколко чифта.
И ги скъсайте с бодър вървеж!
Медицината
тук ме подкрепя напълно:
В ранно утро - стани и ходи!..
Предполагам,
така ще живеете дълго.
И след вас ще останат
следи.”
― Георги Константинов

“ЧИСТ ПОНЕДЕЛНИК

И аз съм си казвал:
ще почна отново.
От чист понеделник. От първа бразда...
Но дните предишни ме гледат сурово.
И спират ме думи, покрити с ръжда.
И горска пътека, забравена вече,
ме дърпа да тръгна през ланския сняг...
И в стария шлифер откривам билетче
за минала драма,
за вчерашен влак.
Морето ме люшка с тревожна насмешка -
в дълбокото плувам, а пояс не взех...
Но тъй ми е нужна случайната грешка!
Не бих я сменил
за планиран успех.
Кога стана сряда?... Живея съдбовно
в средата на път, на любов, на пожар...
И пак си повтарям:
ще почна отново.
От чист понеделник. От нов календар...”
― Георги Константинов

“И МНОГО ДЪЛГА Е НОЩТА

Аз без да мисля - те обичах.
Сега те мисля - без любов.
Какъв да бъда предпочиташ:
наивник или философ?

Но всеки избор е приключен.
Аз твърде много съм ти дал -
мечтал съм да ти бъда куче,
любима книга, гривна, шал.

Да бъда винаги до тебе,
да бъбря глупости с талант...
Но онзи някой е погребан.
Спортувам и прелиствам Кант.

Лекувам с работа гнева си.
Анализирам
любовта...
Но вече дните ми са къси
и много дълга е нощта.”
― Георги Константинов

“Почти са тук, дори
не бързат; приплъзване
неуловимо:
току-що
миналият
миг
и
бъдещият -
аз между тях
протягам тил и ходила, корем опъвам,
почти болезнено и сладостно почти,
почти любов
е там, където
съм.”
― Екатерина Йосифова, Имена

“Почти бих могла да бъда
това, което си ти,
това, което е тя,
това, което е той;
не иска ли някой за малко да бъде
това, което съм аз?”
― Екатерина Йосифова, Къща в полето

“Обед е.
Нейсе,
какво че
всичко е
свършило.”
― Георги Рупчев, Уморени от чудото

“Стихотворенията също са освобождения –
колкото повече, толкова по-зле.”
― Иван Желев, И

“Има само един свят – другия.”
― Иван Желев, И

“Докато слушам музиката в мен –
друга ме дразни. Това е цялата история.
Вали... Вървя...
Не ме събуждайте – сънувам ви.”
― Иван Желев, И

“ТАЗИ СУТРИН ИМАШЕ ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКО...

Тази сутрин
имаше време за всичко -
уморените си поспаха,
ранобудните купиха мляко
и послушаха радио,
децата тръгнаха към училище,
без да бързат.
Съседът прекопа градината,
а аз написах десет реда
повече.
Тази сутрин
сменихме лятното време
със зимно...
И тъй получихме илюзията,
че сме изпреварили живота
с един час напред.
Спряхме в утринта
и гордо зачакахме
часовникът да ни настигне...
Неповторимо усещане!
А как ли се чувстват
големите гении,
които живеят
с един век напред?”
― Георги Константинов

“ОТРАЖЕНИЕ


Ти си влюбена в него,
понеже приличал на мене...
Не разбирам.
Съвсем не разбирам.
Това е нелепа шега.
Но те виждам, че тичаш
подир моето отражение,
без да мислиш за мене...
И себе си мразя сега.

Своя вчерашен вид
още днес ще сменя непременно.
Ще потърся назаем
лице с променени черти -
ще си пусна брада,
ще раздавам усмивки на дребно.
Ще съм друг.
А живей с онова отражение ти.

Беловата ще скъсам!
Ще зачеркна на кръст оригинала!
На шегата нелепа
ще видиш финала нелеп -
ще минавам край теб
променен и с душа огрубяла...
И ще търся момиче,
което прилича на теб.”
― Георги Константинов

“Защо да не е по-добре така,
всякакви догадки са възможни.
Сега ми се е паднало да поживея
инкогнито.”
― Екатерина Йосифова, Имена

“Ленива любов
излегнала се е
върху възглавници
пълни перата
на предишни любови.”
― Екатерина Йосифова, Малко стихотворения

“Красив и съразмерен като схема,
събужда се в прозореца ми Понеделник. Аз,
сънлива и разрошена, поемам
все още тъй неделна.”
― Петя Дубарова, Аз и морето

“ИЗХОД

Първо си губиш шапката и шала,
после ръкавиците и ключовете,
после чадъра и чантата,
после приятели, гаджета.
От време на време повтаряш
загубите,
за да си припомниш думите за нещата.
Накрая, когато всичко е изгубено,
виждаш:
целият си омотан в конци,
като онези, с които като малък си носил
ръкавиците и ключовете на врата си.
Само че кълбото от тези конци
няма как вече да се размотае
и ти знаеш, че изходът от пашкула е един –
да изгубиш себе си.”
― Людмила Миндова

“Цяла зима валя
една и съща снежинка.”
― Иван Желев

“Имаше широки рамене и неравна крачка и зад гърба си влачеше сянката пълна с камъни. Изобщо него повече го помнеха, отколкото го обичаха. Градът беше ням, слюден от жега и нито следа от милост в небето.”
― Яна Букова, Пътуване по посока на сянката