дамян дамянов Quotes

“Не се привързвай никога към нищо
Не се привързвай никога към нищо!
Привързването е окова скъпа!
Тя дава дом, жена, деца, огнище,
ала в замяна – тежка пранга – дърпа!
Тя дава много, но отнема всичко.
Покой ти дава. И блага големи.
С уют те топли. Гали те с ръчички,
които за свободен нямат време.
Със благини най-едри и най-дребни
отрупва те цял, ала във замяна
духа ти и плътта така обсебва,
че по-добре изобщо да ги нямаш!
Не се привързвай никога към нищо!
Привързването мислиш за удобство,
а то е грижа, дето те разнищва,
а то не е живот, а живо робство!
Шегувам се, разбира се, да, вятър!
Човек вкован се ражда и умира!
Най-тежката окова – свободата –
най-зле го оковава – за всемира!”
― Дамян Дамянов

“Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах!
Но ти ми спомняше за нещо,
което дълги дни копнях;
което в сънищата пазих
и крих от хорските очи,
за да не стане на омраза
и после за да не горчи...
Край нас гъмжаха много хора,
безброй лица и имена.
Запомних само "Теодора"
и две очи със светлина.
Затуй, когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце,
във твоите ръце забравих
две ласки и едно сърце.
Че този свят е много хубав
и малко трябва на човек:
едно сърце, за да го люби,
и песен, литнала далеч.
Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах,
но ти ми спомняше за нещо,
което цял живот копнях.”
― Дамян Дамянов, Обича ме, не ме обича

“Свят

Какъвто си тих
и стайно - домашен
и в нежния стих
се гушиш уплашен,
такъв си и див,
опасен, наежен.
И в мойте гърди
се целиш не с нежност,
не с обич, дошла
от обич взаимна,
а с тайни дула
под маска интимна,
под тих камуфлаж
от клонки любовни.
Но тези дула
се виждат. Зли, ловни,
подават се те.
И точни, и ловки.
Вдън тях виждам теб,
свят, скрит в маскировка.
Право в гръдта,
в сърцето ми: Огън!" ...
... На теб ще простя,
на тях - не, не мога.
Знам, не ти, свят-фарс,
а те на дуела
със най-тих инфаркт
ще ме разстрелят.
Но вдигнал ръце,
щастлив ще се просна :
до мойто сърце
все пак се докосна.


Дамян Дамянов”
― Дамян Дамянов