поезия Quotes

“Поезията, както някои целебни минерални води,трябва да се пие на самия извор. Далеч от извора на родния си език тя губи много от чудодейните си свойства. (402)”
― Атанас Далчев, Стихотворения, избрани фрагменти и преводи

“Късен сняг, защо дойде?
Сам знаеш колко напразно е това, няма
да измениш хода на нещата,
пролетта ще дойде въпреки тебе...”
― Стефан Цанев

“Плътта е остров за изгнанници,
забравили,че съществува времето.

Тук единствено въздухът
издиша всичко, което имаме.”
― Теодора Тотева, Преди тишината

“Може би женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Ако е любов - да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск - да е смъртен. Ако е вярност - да е до заслепение.”
― Блага Димитрова, Лице

“тихо
струи

през клепачите
през мълчанието

тихо никнат

думи
и светове

докато изричам -
съществувам”
― Валентин Дишев, Тиха книга

“***
дните без теб са като водни змии и сънища
накъдето и да забравяме времето
не отминават
синият въздух се влачи по мен
когато си тук те сънувам”
― Васил Прасков, Слабини

“една буква разстояние понякога променя всичко:
ти си умен, ти си у мен”
― Крис Енчев, Очакваното неочаквано

“Не помня кой беше го казал, но прав е:

нявсякъде всичко прилича на теб.”
― Иван Ланджев, Ти, непрестанна новина: стихотворения

“О, минало! Ти живееш въпреки протеста или волята в нас.”
― Elisaveta Bagryana

“Душата не уморява да вярва и чака.”
― Elisaveta Bagryana

“Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах!
Но ти ми спомняше за нещо,
което дълги дни копнях;
което в сънищата пазих
и крих от хорските очи,
за да не стане на омраза
и после за да не горчи...
Край нас гъмжаха много хора,
безброй лица и имена.
Запомних само "Теодора"
и две очи със светлина.
Затуй, когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце,
във твоите ръце забравих
две ласки и едно сърце.
Че този свят е много хубав
и малко трябва на човек:
едно сърце, за да го люби,
и песен, литнала далеч.
Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах,
но ти ми спомняше за нещо,
което цял живот копнях.”
― Дамян Дамянов, Обича ме, не ме обича

“Аз съм изречен.

Дори да не виждам
на кладенци дъното,
дори да се взирам
в окото на гарвана,
спящ на зелена трева.
И по стъпки наречени
връщам се,
дори да не чувам
смеха на вълните,
дори да не чувам
на Парките шепота,
на совалките -
за край на пътеките.
Сетивата са глухи,
но сърцето е бялото
на Агнеца.

И съм изречен.”
― Божидар Пангелов, Делта

“нарисувай ми една приказка
с много алено
като виното
в което те удавих
без да подозираш”
― Крис Енчев, Очакваното неочаквано

“Годините се промъкват
през малки цепнатини -
насред плътта оформят
геоложка история
(изписана по учебник),
а моята е все още
във втората си епоха -
едва няколко събития
са нагънали
значимо релефа -
поне знам
как да кръстя
реката върху лицето си”
― Христо Мухтанов, Опити за еволюция

“И всичко умира от смях, че живее -
животът е весел вертеп,

обаче не казвай на никой къде е.
Адресът от вчера за днес не важи.
Последната птица дано не пропее,

та тайно животът да продължи.”
― Иван Ланджев, Ти, непрестанна новина: стихотворения

“Изпращане на април

Час по час си отива април...
Пеперудено време.
Ситен пясък изтича в часовника.
А от зимата хлад и безумие тегнат,
жълти мисли, покълнали в страх.
И ми идва да кажа, че живеем ужасно
и ми идва да викам, да събарям живота
или не... (по-добре) да му сложа край!

...Отлетя ли април?!
Някой пише в пробудено утро.
Стих по стих... и се пълни денят!
На април му отива поема.
(Или примка от жилав сезал.)

Час по час си отива април...
Пеперудено време.
Ситен пясък изтича в часовника.
Тази вечер априлска
ще среже набъбнали вени
на ръце на момиче,
полудяло от стихове тежки.

Миг по миг
чак до сетния час
и... април отлетява.
Няма вечни сезони –
и поетът е смъртен...

И той песента си изпява.”
― Надежда Радева, Изпращане на април

“ЗАГАДКА

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -

как сърцето обича
само няколко мига?
Злоба има за всички.
Любовта не достига.”
― Георги Константинов, Обичам те дотук

“Ние с теб не един връх изкачихме.
Колко пъти над пропасти се надвесвахме.
Колко пъти ни свличаха хлъзгави сипеи.
Колко пъти за изсъхнало стръкче се хващахме.
Но вървяхме, вървяхме,
не спирахме.
Педя по педя
и крачка по крачка.
Колко скали и потоци отминахме.
Колко поляни и тъмни гори прекосихме.
Колко нощи и дни се изкачвахме.
Но вървяхме и вярвахме,
че за нас е създадено
това синьо бездънно небе.”
― Стефка Андреева, Капки смола

“Викат ме старите пътища -
дълбоки бразди издълбали у мен.
Викат ме с верността ми към риска -
без да знам сигурно
ще достигна ли крайната цел…”
― Стефка Андреева, Орис

“...
Ще потегля на път,
от който връщане няма.
Ще следвам посоката -
другите пътища са измама.”
― Стефка Андреева, Неизречените думи

“Губя пари. Губя вещи.
Даже себе си губя.
Губя сражения.

Откривам приятелство.
Откривам сърдечност.
Изправям се отново,
потеглям …”
― Стефка Андреева, На стъпки от себе си

“Все този бяг
с нестихващата жар в сърцето.
Все туй пътуване
във времето безкрайно.
Далече от дома когато съм
(а той е неизменно в мене) –
тичам да се върна…”
― Стефка Андреева

“Полето с мъртви цветя

Ще падна ранен от ръждиви куршуми
в полето със мъртви цветя.
Ще минат жътварки, ще гледат учудено
и гордо ще продължат.

И някой ще вземе и моите кости,
когато събира умрелите макове.
Ще се превърна във опиум - ценна отрова,
предвидена за забравяне.

Ще ходят деца по пустините древни,
където тревите умряха.
Където останахме. Непогребани.
Където се отбранявахме.

И аз в полумъртвата вечност ще гния
обгърнат в плененото знаме.
От митологията ще ме изтрият
и споменът ще е срамен.

Кръвта се разтваря по пладне
в пресъхнали женски сълзи.
Мъжете са слаби и гладни
и страх ги гори.

Прилича на гърло безгласно
кръгът на самотните оплаквачи.
И вече е точно и ясно -
цветята са мъртви. Идва орачът.”
― Денис Олегов, Вечен чужденец

“За мен поезията не е била цел, а страст.”
― Едгар Алън По

“Моята поезия е акт на приятелство с човекът, и оттук моето поведение: пиша значи обичам.”
― Михаил Пришвин

“Великата поезия трябва да бъде изкуство и забава едновременно.”
― Томас Стърнс Елиът

“Всички пътища водят в Рим. Само един води в рая: пътя на Свободата. - Из "Май”
― Гео Милев

“Един човек, който не обича родното място и не пази скъп спомен за него - той е изгубен човек!”
― Димчо Дебелянов

“Да лежиш на топлата земя, да вдишваш мириса на прежурена трева, да слушаш звъна на далечни стада - без съжаление, без болка, без желание - това значи може би да стигнеш небето с тъка, да четеш по звездите книгата на мъдростта.”
― Elisaveta Bagryana