фентъзи Quotes

“Каква полза за едно създание, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Свободната воля, мантикор. Това е нещо, което никога не трябва да отнемаш на нито едно създание. Свободният избор, правилен или грешен в чуждите очи, е право на всяко живо същество.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Грозните, оскверняващи неща той срещаше под път и над път от години и си взаимодействаше с тях. С удоволствие.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Презираше садистите, понеже за него това бяха неразвити войници. Имали са шанс някога да обучат склонната си към жестокост същност да върши нещо полезно. И да постигнат с това уважение и слава, вместо да се крият като мишки и да мрат като нещо по-жалко и от мишка - заловен мерзавец. В ценностната му система жестокостта беше една от най-висшите заложби, дадена отгоре на избрани, но не се ли дисциплинира, тази заложба се превръща в най-жалката човешка черта. До там може да се стигне по две причини: от глупост и от глупост.”
― Стефан Кръстев, Далебор – синът на кладенеца

“Амелия, времето тече. Намираш се на кръстопът и трябва да избереш посоката, защото сега е време за отговор. Кажи, Амелия, искаш ли да живееш, или искаш да умреш?”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Незначими са не тези, които нямат глас, а които нямат думата.”
― Стефан Кръстев, Далебор – синът на кладенеца

“Звяр не можеше да се нарече. Зверовете раждат зверчета и са нежни към тях. Неговите зверчета бяха неговите войници, а към тях беше особено суров.”
― Стефан Кръстев, Далебор – синът на кладенеца

“Еви, ти си уникално съчетание на две основни и на пръв поглед противоречиви човешки черти – вярата и съмнението. Ти вярваш в Тристранния и това е хубаво, защото без вяра всеки от нас би повехнал от бремето на безсмислието. Но общество, което се движи напред само от вяра, бързо примесва към добрите традиции някои лоши суеверия и с годините се научава да брани ревностно както традициите, така и суеверията. А съмнението, ах, съмнението, това е най-ефикасният лек срещу суеверията. И същевременно е като двуостър нож и само можеш да се порежеш. Ако се съмняваш в собствените си способности, това може да е причината да не си получила желаната работа. Усъмниш ли се в това, в което другите вярват, ще те нарочат за узурпатор и рушител на реда. Но ако вярваш, че Бог е този, който ти показва правилния път, а другите са грешни – опитай да промениш нещата. Ще си създадеш врагове, но може и да успееш."
Епископ Джоузеф към Евелин”
― Светослав Александров, Сред пясъците на Саркания

“Евелин се поколеба малко. Помоли се последно към Тристранния Бог с
молитва ако това, което прави, е неправилно, да се случи някакво
свръхестествено чудо, което да ѝ попречи по магичен начин да влезе в олтара.
Когато натисна вратата и все пак влезе вътре, Евелин остана малко
разочарована, че нито гръмотевици паднаха, нито някаква свръхестествена сила
не я оттласна назад. Но прекрачвайки прага, девойката беше обзета от
непознато чувство – силна вяра, увереност, че всичко това ще се обърне към по-
добро, неустоим копнеж към съвършенството. В този момент осъзна напълно,
че силата на вярата не беше в гърма и трясъка, не в показността. А в самото
познание за доброто, за любовта, за бъдещето ...”
― Светослав Александров, Сред пясъците на Саркания

“– Имам още един въпрос към теб – поде тя най-накрая. – Тарзиецът каза накрая, че няма никакъв Тристранен Бог. Говореше го толкова уверено. Даже и аз се усъмних след всичкото това ходене в Пустошта, след всичките молитви. Смутих се как толкова лесно можех да отхвърля собствената си вяра. Нормално ли е?
– Разбира се. И аз щях да се смутя – за неин ужас отговори Джоузеф. Евелин го погледна въпросително.
– Разумно погледнато, не винаги има логика в това, в което вярваме – продължи Джоузеф. – Все пак говорим за неща, които нито сме ги виждали, нито сме ги пипали. Всеки от нас има своите съмнения, от най-обикновения човек до най-висшия духовник. Но не би ли било тъжно ако само и единствено суровата логика предопределя моралните устои? Има толкова неща, които не можем да видим и да пипнем, но знаем, че съществуват.”
― Светослав Александров, Сред пясъците на Саркания

“Числата са мистерия, чрез която простото става сложно – повтаряше си тя и се надяваше някой ден да научи достатъчно математика, за да повярва на старата поговорка: числата са чудо, чрез което сложното става просто.”
― Desislava Daskalova, Спътници

“– Магия ли? – подсмихна се в отговор Валцер, сякаш през цялото време беше чакал да им отвърне точно на този въпрос. – Вие, които престъпяте този праг, магия всяка тука оставете. Това е наука.”
― Desislava Daskalova, Спътници

“Още от раждането му през 1616 година очите му носеха необичайния цвят на горска поляна в средата на октомври, когато заедно, кафяво и жълто се сливаха, за да създадат есенна палитра от нюанси, които можеха да бъдат ту топли, ту студени, в зависимост от настроението и предстоящата зима.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Мантикор. Думата изникна съвсем ясно в ума ѝ. Така Михаил Коровин наричаше себе си. Дори сега тя виждаше животното. Огромно мускулесто тяло, покрито с къса златисто-кафява козина, по-тъмна, като грива, около лицето и врата. Лапи с черни и заострени нокти. Опашката, която завършваше с шип. Двете крила в средата на гърба.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Михаил не виждаше почти нущо през бушуващата виелица отвън. Забавно, нали? Трябваше нещо да замъгли гледката пред очите му, за да започне да вижда ясно в ума си. Частите започнаха да си идват по местата. Отговорите - не чак толкова.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Колкото повече души консумираше, толкова повече спомени се преплитаха. Животът бе достатъчно сложен и без това. Ето защо Константин избягваше консумирането на души, освен когато нямаше друг избор.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Светоглед... Интересна дума, когато вселената е необятна, световете - безброй. Никой никога не е сам. Пожелавай и получавай. Не пожелавай и не получавай.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Гората винаги успяваше да укроти ума му. Усещането за неотстъпваща земя под тежестта на тялото, свиреп леден вятър по лицето, небето отгоре, заплашващо да се разцепи и да се излее върху него - това бе Раят, с който бяха благословени тук, долу на Земята.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“За да станем едно цяло, много други цялости са били разбити.”
― Димитрина Събчева, Лицето на врага

“Творба?! Ние можем да пишем история!”
― Владимир Мортев, Вълчи кожи

“Вие сте страхоподавателят. Върколакът е вашият способ: на превъзмогване, страхуване, свобода и кончина.”
― Владимир Мортев, Вълчи кожи

“Както се казва, храна за размисъл. И за вълци.”
― Владимир Мортев, Вълчи кожи

“Залезът на двамата крале”
― Айслин Вълнева