фантастика Quotes

“„Часът на Бика“ се появи като отговор на разпространилата се в нашата (да не говорим за чуждестранната) научна фантастика тенденция да се разглежда бъдещето в мрачните тонове на задаващи се катастрофи, беди и предимно неприятни изненади. Подобни произведения, получили определението „романи предупреждения“ или „антиутопии“, дори биха били необходими, ако успоредно с картините на различни бедствия показваха и пътищата за тяхното предотвратяване или в краен случай – за изход от ужасните капани, които очакват човечеството в бъдеще.

За обратния полюс на антиутопиите може да се приемат значителният брой научнофантастични произведения, където щастливото комунистическо бъдеще е постигнато някак от само себе си, а хората от епохата на световния комунизъм страдат едва ли не от по-лоши недостатъци, отколкото ние, несъвършените им предшественици. Тези неуравновесени, грубиянски, приказливи, отличаващи се с плосък хумор герои от бъдещето приличат повече на недоучили се и лошо възпитани лентяи от нашата съвременност.”
― Ivan Yefremov

“Мироздание. Эпилог.

Всё, что мы видим, фиксируя, и не видим, осознавая, и не ведаем, касательно Мироздания, его материального, энергетического содержания – подчинено определенному смыслу!
Человек и человечество, в его материальной и духовной (энергетической) составляющей является частью единого Целого (Смысла), которое и есть Творцом составляющих процессов, т. е. Господом!
Словом, Мироздание – это и есть сам Творец, т. е. Бог, а Бог – это и есть Мироздание.
Существование Мироздания предопределено самой сутью Мироздания, которая состоит именно в том, что предопределяет всё сущее и в которой заложено Божественное содержание.
Вера в Бога – это вера в предопределенность и неизбежность всего сущего. Бог везде и во всем, в т. ч. в нас самих.
Исходя, даже из известного нам, масштаба Мироздания, можно предположить степень нашего ничтожества. Но учитывая нашу (духовность) интеграцию в энергетическое поле разума дает надежду на вечность и индивидуальную предопределенность, в части персонального смысла существования.”
― Сергей Молчанов

“Еви, ти си уникално съчетание на две основни и на пръв поглед противоречиви човешки черти – вярата и съмнението. Ти вярваш в Тристранния и това е хубаво, защото без вяра всеки от нас би повехнал от бремето на безсмислието. Но общество, което се движи напред само от вяра, бързо примесва към добрите традиции някои лоши суеверия и с годините се научава да брани ревностно както традициите, така и суеверията. А съмнението, ах, съмнението, това е най-ефикасният лек срещу суеверията. И същевременно е като двуостър нож и само можеш да се порежеш. Ако се съмняваш в собствените си способности, това може да е причината да не си получила желаната работа. Усъмниш ли се в това, в което другите вярват, ще те нарочат за узурпатор и рушител на реда. Но ако вярваш, че Бог е този, който ти показва правилния път, а другите са грешни – опитай да промениш нещата. Ще си създадеш врагове, но може и да успееш."
Епископ Джоузеф към Евелин”
― Светослав Александров, Сред пясъците на Саркания

“Евелин се поколеба малко. Помоли се последно към Тристранния Бог с
молитва ако това, което прави, е неправилно, да се случи някакво
свръхестествено чудо, което да ѝ попречи по магичен начин да влезе в олтара.
Когато натисна вратата и все пак влезе вътре, Евелин остана малко
разочарована, че нито гръмотевици паднаха, нито някаква свръхестествена сила
не я оттласна назад. Но прекрачвайки прага, девойката беше обзета от
непознато чувство – силна вяра, увереност, че всичко това ще се обърне към по-
добро, неустоим копнеж към съвършенството. В този момент осъзна напълно,
че силата на вярата не беше в гърма и трясъка, не в показността. А в самото
познание за доброто, за любовта, за бъдещето ...”
― Светослав Александров, Сред пясъците на Саркания

“– Ние всички живеем на жълта подводница, жълта подводница, жълта подводница... Ние всички живеем на жълта подводница, жълта подводница... Та нали все някъде трябва да се живее, по дяволите...

("Не се обръщай назад")”
― Мартин Петков, Някога бяхме богове

“Глупаво и наивно е да се сади дърво по средата на магистралата. То няма да оцелее. Ще ви остане само суетното задоволство, че сте били принципни, посадили сте дърво. Но каква полза от това, ако не осъзнавате, че утре дървото ще бъде смазано.

(Да имаш бъдеще, Бояне)”
― Мартин Петков, Някога бяхме богове

“Скільки би кролики не ховалися в лісі, проте лис їх завжди знайде.”
― Рей Бредбері, Ніч перед кінцем світу

“Смерть любить смерть, а не життя. Тим, хто помирає, приємно усвідомлювати, що й інші теж помирають. Вони почуваються комфортніше, знаючи, що вони не будуть самотніми у вогненній печі, у могилі.”
― Рей Бредбері, Ніч перед кінцем світу