художествена литература Quotes

Quotes tagged as "художествена-литература" Showing 1-30 of 39
“Помисли! Може би играеш някаква роля на една огромна сцена, чиято единствена публика си ти?”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Понякога — мислеше Самуел — твоят противник може да ти помогне повече от приятеля.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Хората са доволни, когато си нещо, за предпочитане — каквито са те.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Едни деца искат да се правят на малки, други — на възрастни. Малко са ония, които се примиряват с възрастта си.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“— Имах доста време. Искам нещо да те питам. Освен последния ужас нищо друго не помня. Беше ли тя много красива, Самуел?
— За тебе, да, защото сам я беше създал. Според мен ти не виждаше нищо друго освен своето създание.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Опитай се да повярваш, че нещата не са нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото ти изглеждат.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Но омразата не може да живее сама. Тя има нужда от любов, която да я възпламенява — нещо като примамка или като подтик.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Да знаеш, не са много нещата, които съм искал в живота си. Доста рано се научих да не искам баща си и майка си. Да искаш много, значи да си спечелиш и много огорчения.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Усмихна й се, както човек би се усмихнал на един спомен.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Разбира се, хората се интересуват само от себе си. Ако една история не се отнася до слушателя, той няма и да я чуе. Та оттук изведох и правилото: голяма и трайна е онази история, която се отнася до всички, инак би се изгубила. Чуждото и необяснимото са безинтересни, само дълбоко личното и познатото.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“— А когато тя си отиде, той какво направи?
— Умря — каза Ли. — Ходеше, но беше мъртъв.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Да, така е. Но отсега те предупреждавам, че не тяхната кръв, а твоето подозрение може да събуди злото у тях. Те ще станат такива, каквито ги направиш.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Дали човек ще открие в децата си добро или зло, то ще бъде само онова, което сам е посадил у тях.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Голяма загадка са имената. Тъй и не узнах името ли се оформя от детето, или детето се променя така, че да отговаря на името си. Едно обаче е сигурно: лепнат ли някому прякор, значи му е било дадено неподходящо име.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Човек се наскърбява повече, ако не повярват на истината, а на лъжата, която изрича. Голяма смелост се изисква да поддържаш една истина, неприемлива за света.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Нали затова разговарям с вас. Вие сте от ония редки личности, които могат да сложат граница между наблюдението и предубеждението. Виждате нещата каквито са, докато повечето хора виждат само онова, което очакват.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“В неговото съзнание тя притежаваше двете най-велики заложби: беше хитроумна и знаеше кога да сложи спирачка.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Да преживяваш или да трупаш пари — възбудено каза Ли. — Лесно е да се печелят пари, ако става дума за парите, от които имаш нужда. Но с нищожни изключения, хората не искат пари. Те искат разкош, искат да бъдат обичани, да им се възхищават.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Ние може би не разбираме Кати, но, от друга страна, сме способни на много неща в различни посоки, на големи добродетели и на големи пороци. Та кой от нас в мислите си не е решавал да се окъпе в черната вода от приказката? Навярно у всекиго от нас има по едно скрито блато, в което се въдят и растат, и укрепват всякакви грозни и долни неща. Ала ние ограждаме тези плаващи твари и рекат ли да изпълзят навън, подхлъзват се и падат назад. Не е ли обаче възможно в мрачните блата на някои хора злото така да се развие, че да се прекачи през оградата и да плъпне на свобода? Няма ли такъв човек да стане за нас чудовище? И не сме ли по някакъв начин сродени с него чрез тези наши скрити води? След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“За добродетелите си мислим, че ги научаваме, понеже за тях слушаме непрекъснато. А грехът е по природа в нас.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“И сега, когато не си длъжна да бъдеш съвършена, можеш да бъдеш добра. Нали?”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Обичам лошата миризма на старите книги и сладостния аромат на задълбочената мисъл.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Човек, който не извлича поука от преживяното — казваше той, — е глупак.”
Джон Стайнбек, East of Eden

“Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.”
Джон Стайнбек, East of Eden

« previous 1