художествена литература Quotes

“Помисли! Може би играеш някаква роля на една огромна сцена, чиято единствена публика си ти?”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Понякога — мислеше Самуел — твоят противник може да ти помогне повече от приятеля.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Хората са доволни, когато си нещо, за предпочитане — каквито са те.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Едни деца искат да се правят на малки, други — на възрастни. Малко са ония, които се примиряват с възрастта си.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“— Имах доста време. Искам нещо да те питам. Освен последния ужас нищо друго не помня. Беше ли тя много красива, Самуел?
— За тебе, да, защото сам я беше създал. Според мен ти не виждаше нищо друго освен своето създание.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Опитай се да повярваш, че нещата не са нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото ти изглеждат.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Но омразата не може да живее сама. Тя има нужда от любов, която да я възпламенява — нещо като примамка или като подтик.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Да знаеш, не са много нещата, които съм искал в живота си. Доста рано се научих да не искам баща си и майка си. Да искаш много, значи да си спечелиш и много огорчения.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Усмихна й се, както човек би се усмихнал на един спомен.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Разбира се, хората се интересуват само от себе си. Ако една история не се отнася до слушателя, той няма и да я чуе. Та оттук изведох и правилото: голяма и трайна е онази история, която се отнася до всички, инак би се изгубила. Чуждото и необяснимото са безинтересни, само дълбоко личното и познатото.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“— А когато тя си отиде, той какво направи?
— Умря — каза Ли. — Ходеше, но беше мъртъв.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Да, така е. Но отсега те предупреждавам, че не тяхната кръв, а твоето подозрение може да събуди злото у тях. Те ще станат такива, каквито ги направиш.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Дали човек ще открие в децата си добро или зло, то ще бъде само онова, което сам е посадил у тях.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Голяма загадка са имената. Тъй и не узнах името ли се оформя от детето, или детето се променя така, че да отговаря на името си. Едно обаче е сигурно: лепнат ли някому прякор, значи му е било дадено неподходящо име.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Човек се наскърбява повече, ако не повярват на истината, а на лъжата, която изрича. Голяма смелост се изисква да поддържаш една истина, неприемлива за света.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Нали затова разговарям с вас. Вие сте от ония редки личности, които могат да сложат граница между наблюдението и предубеждението. Виждате нещата каквито са, докато повечето хора виждат само онова, което очакват.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“В неговото съзнание тя притежаваше двете най-велики заложби: беше хитроумна и знаеше кога да сложи спирачка.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Да преживяваш или да трупаш пари — възбудено каза Ли. — Лесно е да се печелят пари, ако става дума за парите, от които имаш нужда. Но с нищожни изключения, хората не искат пари. Те искат разкош, искат да бъдат обичани, да им се възхищават.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Ние може би не разбираме Кати, но, от друга страна, сме способни на много неща в различни посоки, на големи добродетели и на големи пороци. Та кой от нас в мислите си не е решавал да се окъпе в черната вода от приказката? Навярно у всекиго от нас има по едно скрито блато, в което се въдят и растат, и укрепват всякакви грозни и долни неща. Ала ние ограждаме тези плаващи твари и рекат ли да изпълзят навън, подхлъзват се и падат назад. Не е ли обаче възможно в мрачните блата на някои хора злото така да се развие, че да се прекачи през оградата и да плъпне на свобода? Няма ли такъв човек да стане за нас чудовище? И не сме ли по някакъв начин сродени с него чрез тези наши скрити води? След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“За добродетелите си мислим, че ги научаваме, понеже за тях слушаме непрекъснато. А грехът е по природа в нас.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“И сега, когато не си длъжна да бъдеш съвършена, можеш да бъдеш добра. Нали?”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Обичам лошата миризма на старите книги и сладостния аромат на задълбочената мисъл.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Човек, който не извлича поука от преживяното — казваше той, — е глупак.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.”
― Джон Стайнбек, East of Eden