Eмоциите около 'Шепот от Сакар" не стихват, така че реших да ви предоставя малко тайните от кухнята. Един от въпросите, които не успяхме съвсем да обсъдим в интервюто за "Рано в неделя" бе дали имам прототипи на своите герои?
Както знаете, всички разкази са родени от събитие, случка или човек от моето минало. В тази връзка ще обърна внимание на няколко разказа.
"Канарата" и героите ми пресъздават хора, които познавам. Обаче, поради лични мотиви, няма да ги обсъждам...
Не така стои въпросът с "Бабината черга", "Неделя", "Каменно сърце" и "Наследство". И четирите разказа за вдъхновени и посветени на някого.
Относно "Бабината черга", тя пресъздава един много конкретемн мой спомен, когато баба ми Кера тъчеше в мазата през зимните вечери. От нея са ни останали няколко губера, които за мен са безценно богатство. Сещате се коя е малката Галена!
"Неделя" пък разказва за другата ми баба - баба Динка от село Каменна Река и кравата Неделя. Тя наистина беше изключително животно и баба беше много привързана към нея. Баба съм я описала, даже бих казала съживила, много точно в този разказ. Пресъздадена е цялата ѝ жизнерадостност, гостоприемство и изключителен дух. Тези които са чели книгата, вече знаят как свършва всичко, което си е самата истина! За останалите няма да разкривам...
А за Георги от "Каменно сърце" си взех мънчко от дядо ми Георги, на когото не само съм кръстена, но и с него имах най-дълбока връзка. Дядо ми, в едно недобро за него време, бе усвоил занаята на каменоделец и препитанието му беше да изработва надгробни паметници. Така си го помня - седнал до белия мрамор и с един чук и длето ваеше върху него. До там свършват приликите между дядо ми и Георги от "Каменно сърце". Исках в този разказ да покажа как ние - човеците забравяме понякога мястото си и губим вярата си, но природата и Божията сила винаги ни поставят там, където трябва да бъдем. За мен гордостта е голям грях и точно него наказвам в този разказ.
А в "Наследство" прототип на главния герой е дядо Георги Моряка - дядо на съпруга ми. Аз не съм го познавала никога, но свекърва ми е разказвала много за него. Неговата кратка история е следната - идва от Балчик в Стара Загора, затова и го наричали Моряка. Бил известем майстор - хлебар в Стара Загора и до последно е бил уважаван и търсен от хората. В разказа исках да наблегна на това, че Бог може да да изпита сърцата ни по много начини, да ни отнеме най- ценното, но и ще възнагради добротата ни. Човек за да е достоен, трябва само да носи добро сърце. Има ли го, начин винаги ще открие - ако ще той да е да скрие паричка в самун хляб!