мъка Quotes

“Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?”
― Дамян Дамянов, Живей, измислице любов

“Понякога се пробуждах посред нощ, с пресъхнала уста, и преди още да изплувам от съня, нещо ми пошушваше да заспя пак, да се гмурна обратно в топлината, в безсъзнателността като в единствено затишие. Но вече си казвах: „Просто съм жадна, достатъчно е да се изправя, да ида до умивалника, да пия вода и пак да заспя”. Ала щом станех, щом видех в огледалото собствения си образ, смътно осветен от уличната лампа, щом хладката вода започнеше да се стича в гърлото ми, тогава отчаянието ме завладяваше и с истинско усещане за физическа болка си лягах отново, зъзнейки. Просвах се по корем, обхванала глава в ръце, и притисках тяло о кревата, сякаш любовта ми към Люк бе горещо и смъртоносно животинче, което в бунта си бих могла да премажа между кожата си и чаршафите. И битката се разразяваше. Паметта, въображението се превръщаха в жестоки врагове. Лицето на Люк, Кан, какво е било и какво би могло да бъде. И неспир отпорът на тялото ми, което бе сънено, на разума ми, който бе отвратен. Вирвах глава, съставях уравнения:”Аз съм аз, Доминик. Обичам Люк, който не ме обича. Несподелена любов, задължителна мъка. Точка.”
― Françoise Sagan, A Certain Smile

“„Няма по-голяма мъка от това да си идеш отнякъде, без да завършиш сам себе си в представата на другите.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.”
― Людмила Филипова

“Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!
- Из "По жицата”
― Yordan Yovkov, Разкази

“Това е песента на живота и тя не е нито добра, нито лоша. Край нея се сипят кървавите сълзи на мъката, напояващи почвата, от която ще се родят малки късчета щастие.”
― Plamen Chetelyazov, Параноя

“Това е важно, казваше ми. Състрадателно е. Това е най-доброто, което можем да направим. Не предизвиквай мъка, казваше ми. Не напомняй на хората за загубата им. "Разбираш ли, Кади? Мълчанието е защитна обвивка над болката.”
― E. Lockhart, We Were Liars

“Липсваш на Ник. И на мен – казвам ми той. След това ме прегръща. Хората често правят това. Мислят си, че помага.
Така е, но за тях.”
― Jennifer Donnelly, Revolution

“Липсваш на Ник. И на мен – казва ми той. След това ме прегръща. Хората често правят това. Мислят си, че помага.
Така е, но за тях.”
― Jennifer Donnelly, Revolution

“Понякога Вин си представяше, че като саждите, или вятъра, или самата мъгла. Нещо без мисъл, способно на най-обикновено съществуване, без да разсъждава, да се обвързва и да страда.”
― Brandon Sanderson, Mistborn: The Final Empire

“За колко силен човек се имам, а така да ме е страх понякога. И как треперя неудържимо, и как мога да се закълна, че душата има плът и моята е напът да се разкъса на парчета.”
― Teodora Sukareva - Tea