разказ Quotes

“Баровете са едно от местата, в които вратите летят във всички посоки, отварят се и се затварят, понякога те удрят по носа, главата или в сърцето, но най-общо казано представляват един полис от полуотворени врати”
― Васил Георгиев, Будистки плаж

“Малкият ми син постоянно иска да го водя на лекар. Лекар „уши-очи“. Няма такъв лекар, му казвам, има „уши, нос, гърло“. Не, казва, трябва ми „уши-очи“, защото едно чувам, а съвсем друго виждам.

(Балкански синдром)”
― Станислав Стратиев

“Беше онова специално време в края на годината, когато светът става малко по-добър и белоснежен, а чудесата – възможни…”
― Весела Алегрия, Коледен алманах 2022: Нова българска литература

“Две тюркоазени очи проследиха всяко нейно действие с особен интерес. И щом тропотът на токчетата ѝ утихна, чаровният им притежател излезе от прикритието си зад една от колоните в ресторанта и се приближи до елхата. Погледът му се спря върху подпечатаното с червило листче. Без да губи и секунда, Христо се протегна, откачи го тайничко и жадно зачете: „Вълшебна елхичке, искам…“ – устните му бавно се разтеглиха в усмивка. Лицето му засия при една скрита мисъл…”
― Весела Алегрия, Алманах Проза 2022: Нова българска литература

“– Ние всички живеем на жълта подводница, жълта подводница, жълта подводница... Ние всички живеем на жълта подводница, жълта подводница... Та нали все някъде трябва да се живее, по дяволите...

("Не се обръщай назад")”
― Мартин Петков, Някога бяхме богове

“Глупаво и наивно е да се сади дърво по средата на магистралата. То няма да оцелее. Ще ви остане само суетното задоволство, че сте били принципни, посадили сте дърво. Но каква полза от това, ако не осъзнавате, че утре дървото ще бъде смазано.

(Да имаш бъдеще, Бояне)”
― Мартин Петков, Някога бяхме богове

“За колко силен човек се имам, а така да ме е страх понякога. И как треперя неудържимо, и как мога да се закълна, че душата има плът и моята е напът да се разкъса на парчета.”
― Teodora Sukareva - Tea

“За колко силен човек се имам, а така да ме е страх понякога. И как треперя неудържимо, и как мога да се закълна, че душата има плът и моята е напът да се разкъса на парчета.

- Болки (къс разказ)”
― Теодора Сукарева - Теа

“Ах, морето! Зърнеш ли го веднъж, 50 нюанса синьо пленяват сърцето ти до живот. А той?!… Той беше нейното море...”
― Весела Алегрия, Алманах Проза 2023: Нова българска литература

“Трябваше час по-скоро да се махне оттук. Да бяга с всички сили без да поглежда назад. Иначе въглените щяха да я изгорят. Сърцето ѝ прескочи и отново отказа да се подчини на разума, карайки я да направи крачка точно в противоположната посока. Сякаш бе привлечена от невидима сила… По дяволите, тези маслинови очи! Краката ѝ внезапно се подкосиха и тя политна право в ръцете на притежателя им...”
― Весела Алегрия, Алманах Романтика 2023: Нова българска литература

“- … Знаеш ли, миличка, слънчогледите притежават магическа сила да оправят настроението, да носят радост и усмивки…
- Така ли?! И как по-точно? - с леко съмнение попита Соледад.
- Ами, ето така… - усмихна се закачливо Алберто, кавалерски поднасяйки ѝ един слънчоглед. – Забележи, мила ми Соледад, че това не е обикновен слънчоглед. Не прилича на никой друг! Специален е като теб!
Наистина Алберто имаше право. Вглеждайки се внимателно в слънчевото растение, девойката забеляза, че питата му не е с типичната овална форма, а прилича на сърце. Да, слънчогледът имаше форма на сърце. Беше наистина уникален.”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място