рупчев Quotes

“самотата е твърде естествена,
за да бъде понасяна леко”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Стояхме в ъгълчето на света
настинали и неподготвени.”
― Георги Рупчев, Уморени от чудото

“Всеки умира сам в себе си, колко пъти умира?”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Закотвени сме в сушата
с ръждясалите котви на безумните й ритуали,
затънали в живот безумен,
който никой
нито вижда, нито чува,
а че отдавна сме потънали
дори не сме разбрали
и никога не ни е хрумвало до днес,
че можем да изплуваме.”
― Георги Рупчев, Приковаване на огъня

“един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам при мене”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“В мълчанието мога само да те поведа, с безмилостно безмълвие
да те изпълня в миг, позна ли вече пустотата ми?”
― Георги Рупчев

“Поезията е нещо неопределено, което непреодолимо се налага да бъде казано, изкрещяно, прошепнато повече или по-малко право в ухото на вселената.”
― Георги Рупчев

“Безмилостните седем месеца, които ни разделят,
безкрайни седем месеца на изобилие безмилостно,
изпречили се между Рибите и Девата неумолимо,
стовариха се грохотно отгоре ни към края на април

[...]
И ние двама между тях,
живеещи донякъде
и питам се защо [...]
пред неизбежното се бавехме,
при все че име нямаше,
кажи ми, питам се защо стоим все още тук,
макар ръце към неизбежното протегнали.
Тъй дълго гледахме,
ала не виждахме съдбата си.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“СРЕЩА С БАЩА МИ В СЕДЕМ И ПОЛОВИНА

Хайде, тичай, иди да се видиш с баща си,
усмихни се, дори - прегърни го.
Ако можеш - ревни. За нещастие
още май не си циврил пред никого.
Хайде, тичай - не помниш ли книгите,
портокалите, плочите, джинсите
и детинското глупаво мигане,
като някой те пита чий син си ти.
Гледай умно. Пак ще чуят случайно съседите
за поредната твоя история.
Изтървано дете на разведени.
После майка ти пак ще говори,
ще се чупи гласът й във празното,
ще стоиш до бюфета изправен и само
между другото с Оня ще споменавате
тия ваши бащи, дето вечно ги няма.
(И приятелите ти - и те са все калпави.
Скрил за малко юмруци в джобовете,
ще се зъбиш към жълтите зъби на лампите,
свой сред чуждите, чужд между своите.)
Хайде, тичай. Най-после ще можете
да премерите крачка със стария,
ще вечеряте, бавно ще режеш със ножа
всяка дума на две, ще повтаряш,
че животът е сложен, но с мама
се оправяте някак... И сетне с десерта
ще заръчате някоя песен за двамата,
ще платите и той ще замине във десет.”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Обед е.
Нейсе,
какво че
всичко е
свършило.”
― Георги Рупчев, Уморени от чудото

“тръбим тържествено за всяка нова смърт,
която сме успели да постигнем,
и триумфално съобщаваме
Последните Известия
за Края на Света”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете