българска литература Quotes

“Любовта е лукс, а не ширпотреба, не знам какво ѝ се натискаха всички”
― Деница Дилова, Безумецът от Таро

“Първо колекционирах цитати, но с течение на времето усетих, че цитатите са като малките бели пухчета от глухарче, които улавяме и след това пускаме във въздуха – носят само моментна наслада, не оставят никакъв смисъл.”
― Деница Дилова, Безумецът от Таро

“[...] надеждата не изоставя човека никога. Ако няма откъде да дойде, тя се поражда сама от себе си в човешкото сърце; ако няма кой да я донесе, тя сама долита.”
― Димитър Талев, Самуил: Щитове каменни

“Погледите им се срещнаха и си зашепнаха. Знаеха какво е сърцето ти да познава някой, който всъщност е толкова чужд.”
― Симона Стоева, Всички ние сме мечти

“Понякога хората са спътници с отредени съдби, които трябва да се преплетат.
Друг път са звезди – изгрели на едно небе, за да залязат една до друга.”
― Симона Стоева, Всички ние сме мечти

“Наистина имаше ръце на художник, щом успяваше да превърне и прегръдката в изкуство.”
― Симона Стоева, Всички ние сме мечти

“Всички истини на света са нечии измислици.”
― Симона Стоева, Под негово влияние

“Не помня кой беше го казал, но прав е:

нявсякъде всичко прилича на теб.”
― Иван Ланджев, Ти, непрестанна новина: стихотворения

“Един съвет от мен, никога, никога не посещавайте след дълго отсъствие мястото, което сте оставили като деца. То е подменено, изпразнено от време, напуснато, призрачно.
Там. Няма. Нищо.”
― Георги Господинов

“Отношенията на мъжете към жените представляват някакъв си печален остатък от рицарските отношения към нежната, беззащитна жена. Но сегашната американка счита, че има неотемлимо право на непременно уважение от страна на всякой мъж; тя вече не се старае с нежност, с женственост да заслужва при всякой даден случай действителното уважение на мъжа, а реализира даже намръщено своето право на уважение. Опитай се да не отстъпиш веднага място във вагон, в параход, в трамвай, в омнибус на някоя американка, тя е готова да те стрелне с очи и даже да изръмжи нещо под носа си. Е, друго нещо е европейката! При такъв един случай, колкото ти и да си недогадлив и нелюбезен, тя само като те погледне с този ясен, сдържано-умиляющ и нежно-укоряющ поглед, не място да й отстъпиш, ами и на ръце да я носиш.”
― Алеко Константинов, До Чикаго и назад

“Тя искаше да сграбчи това сърце направо, да го откъсне, както грубите ръце на лаком човек откъсваха узрелия плод от дървото. Тя искаше да го погълне, да се насити от него без друга мисъл освен мисълта за удоволствието, което щеше да изпита.”
― Димитър Димов, Осъдени души

“Така разбрах, че в сърцето ти може да влезе човек само когато то е цяло.”
― Симона Стоева, Под негово влияние

“И всичко умира от смях, че живее -
животът е весел вертеп,

обаче не казвай на никой къде е.
Адресът от вчера за днес не важи.
Последната птица дано не пропее,

та тайно животът да продължи.”
― Иван Ланджев, Ти, непрестанна новина: стихотворения

“Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувствования, каквито аз изпитах, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече — когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!”
― Алеко Константинов, До Чикаго и назад

“Ниагара, която е възбуждала въображението ми от детинство и за която само съм облажавал щастливците, като не съм допускал и мисъл, че ще я видя някой път. Ниагара — чудната игра на природата, която привлича хиляди европейци в Новия свят — ето я пред мене!”
― Алеко Константинов, До Чикаго и назад

“Много минути се изминаха, догдето ние се свестихме! Всички наблюдатели бяха вцепенени като в жива картина! Не учудвание, не възхищение, не! Едно безгранично благоговение бе отпечатано на лицата на всички! Всички лица бяха сериозни, излека бледни и като че изтръпнали! Като че не пред творението божие, а пред самия бог те бяха изправени!… Който може, нека опише тази картина; който може, нека я фотографира, нека я нарисува!… Аз не мога.”
― Алеко Константинов, До Чикаго и назад

“Колко много приличаше той на този пейзаж, така суров, така ослепително красив и безплоден! Колко странна бе тая прилика между характера на човека и природата Испания! Ах, как всичко около нея се свързваше с образа му, който виждаше ден и нощ, който я привличаше като жесток и сладък магнит!”
― Димитър Димов, Осъдени души

“Лицето му, озарено от светлината на петролната лампа, излъчваше някаква кошмарна красота, някаква магнетична демонска сила, която привличаше и смазваше. Изведнъж тя почувствува, че почва да губи властта над волята си, че поривът, който бе потискала месеци наред, който я караше да желае устните, тялото му, душата му… всичко, всичко у него, този порив сега я бе завладял напълно и напираше със страшна и неудържима сила.”
― Димитър Димов

“Едно непознато чувство се загнезди и в двамата.
Такова, каквото не се побираше в изречение. Такова, на което думите му стягаха.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Теа не му беше по мярка. Беше му неудобна, от онези момичета, които лесно хващат окото, събират погледите в препълнени стаи и веднъж опитомени, никога не могат да бъдат забравени. Беше от онези редки жени, които впечатляват не само с визията си – тя привличаше и с интелекта си, с увереността и праволинейността си. Жени, от които не знаеш какво да очакваш – те наелектризират и рушат опорите ти, а после ти обещават, че ще изградят свят само за теб. И макар да знаеше, че обещанията могат да бъдат нарушавани, го обзе изгарящо желание да се озове сред руините.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни. След края на завинаги

“Има два варианта.
Първи вариант: Тази история е за всичко друго, но не и за любовта.
Втори вариант: Не е за нищо друго,
освен за любовта.
Вие ще прецените.”
― Борислав Вълов - Ей Бо, Защото в твоите очи...

“…не думите, а буквите изграждат човешкото ДНК. Те ни кодират. Събират историите на телата ни. Разделят ни на съставни части.
Разделят ни на единици.
И да, понякога ни разделят до единици.”
― Симона Стоева, Под негово влияние

“Хората сме устроени така, че да бъдем пристрастени към емоцията, към всяко вредно нещо на света, стига то да ни обещава малка доза щастие.”
― Симона Стоева, Под негово влияние

“В ума живеят най-ненаситните хищници. Ако само ги дразним, а не се учим да ги опитомяваме, идва ден, в който нападат и нас.”
― Симона Стоева, Под негово влияние

“В живота никой не те оставя да победиш просто от милосърдие. Ако искаш победата, трябва да направиш всичко по силите си с идеята, че в повечето случаи светът ще е срещу теб, а не с теб.”
― Станислава Сярова, Ден преди смъртта

“Живеем години наред с един ясен образ за самите себе си, кълнем се, че знаем кои сме, какви са ценностите и най-съкровените ни желания. Но уви, оказва се, че това ни познание е твърде оскъдно. Твърде недостатъчно.”
― Станислава Сярова, Ден преди смъртта

“– Затова и двамата толкова обичаме децата. Защото не е имало кой да обича нас.”
― Станислава Сярова, Ден преди смъртта