разкази Quotes

“Има тайни, които не позволяват да се разкаже за тях. Нощем в постелите си умират хора, стискат ръцете на призрачни изповедници и ги гледат състрадателно в очите - умират с отчаяние в сърцето и със спазми в гърлото от чудовищни тайни, които сами не позволяват на бъдат разбулени. Понякога, уви, човешката съвест се нагърбва с претоварено от ужас бреме, което може да се смъкне само в гроба. Така същността на всички тези престъпления остава неразкрита.”
― Едгар Алан По, Разкази с неочакван край

“Човек никога не знае кога да се радва и кога да скърби. Колко да се радва и колко да скърби. За да обичаш се иска особен талант, който няма нищо общо с останалото.
Абсолютно нищо общо...
Нищичко..."
("Брунхилда")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Вече знам, че на тоя свят много по-важно е да чакаш, отколкото да получаваш, много по-важно е да мечтаеш, отколкото да притежаваш, много по-важно е да молиш, отколкото да заповядваш...
Само че, вече ми е късно.
За всичко.
Изглежда, че за да живееш, се иска особен талант, който няма нищо общо с останалото...
Нищичко..."
("Нейните годеници")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Две тюркоазени очи проследиха всяко нейно действие с особен интерес. И щом тропотът на токчетата ѝ утихна, чаровният им притежател излезе от прикритието си зад една от колоните в ресторанта и се приближи до елхата. Погледът му се спря върху подпечатаното с червило листче. Без да губи и секунда, Христо се протегна, откачи го тайничко и жадно зачете: „Вълшебна елхичке, искам…“ – устните му бавно се разтеглиха в усмивка. Лицето му засия при една скрита мисъл…”
― Весела Алегрия, Алманах Проза 2022: Нова българска литература

“Софийската мъгла е особена - не те скрива, не те приютява, а просто те разтапя и от теб не остава и следа." ("Първият битник ")”
― Валентин Пламенов

“Тогава получих втория си урок от него - в България, на световно ниво, стават две неща: кисело мляко и предатели!" ("Първият битник")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Писател" е може би единствената професия, в която нищо не се постига с ум, упоритост или труд. Липсва ли ти талант, само си губиш времето и ставаш досаден на околните. Изобщо - разликата между писател и кръгъл глупак е твърде деликатна." ("Съботни милионери")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“От породистото софийско копеле можеш да очакваш всякакви номера, освен един - да те предаде." ("Бубата")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“- Не ги съжалявай! Те бяха пичове. Само путьовците живеят дълго! Старостта не е награда!" ("Брунхилда")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Всяка трагедия е истинска, ако не я повтаряш като папагал. В противен случай става на пародия и подов за вицове. И после - никоя трагедия не заслужава да я интерпретират простаци."
( "Стриптийзът на еврейката")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Жените, заради които зарязваш произход и чест, винаги ти слагат рога с първия по-чепат въздухар."
("Любовниците на Анета")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Уличниците са като наркотиците - отърване няма!"
("Любовниците на Анета")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Ценностната система на нас, софийските копелета, открай време беше много особена и доста сбъркана за България. Признавахме за лидери не политици, богаташи или престъпници, което в края на краищата се оказа едно и също, а само мъже с биография и лаф."
("Мариите как обичат")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Там, където всеки е заменим, чат-пат става кисело мляко, но никога - държава!"
("Новите мебели")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Това, което прощаваш на обикновения човек, никога не можеш да простиш на гения, защото си готов да умреш за него."
("Мадам Лафон")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“В сложното математическо уравнение на любовта „Мразя те!” твърде често се равнява на „Обичам те!”.”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място

“Но ето, че в мисълта му отново се появи неговата илюзорна любима. Затвори очи, за да се изолира от градската шумотевица и за да я види по – ясно. Вървеше и се усмихваше...”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място

“Трябваше час по-скоро да се махне оттук. Да бяга с всички сили без да поглежда назад. Иначе въглените щяха да я изгорят. Сърцето ѝ прескочи и отново отказа да се подчини на разума, карайки я да направи крачка точно в противоположната посока. Сякаш бе привлечена от невидима сила… По дяволите, тези маслинови очи! Краката ѝ внезапно се подкосиха и тя политна право в ръцете на притежателя им...”
― Весела Алегрия, Алманах Романтика 2023: Нова българска литература

“Да, Съдбата беше напълно убедена, че е настъпил точният момент да събере двете половини на едно туптящо сърце и цялата Вселена впрегна усилия, за да направи мечтаната среща реалност. Да събере две търсещи се души, за да се слеят те в едно цяло.”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място

“Човек към себе си привлича
този, който по сърце и душа на него прилича.
Това, което самият той отразява,
най-неочаквано в живота му се появява!”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място

“- … Знаеш ли, миличка, слънчогледите притежават магическа сила да оправят настроението, да носят радост и усмивки…
- Така ли?! И как по-точно? - с леко съмнение попита Соледад.
- Ами, ето така… - усмихна се закачливо Алберто, кавалерски поднасяйки ѝ един слънчоглед. – Забележи, мила ми Соледад, че това не е обикновен слънчоглед. Не прилича на никой друг! Специален е като теб!
Наистина Алберто имаше право. Вглеждайки се внимателно в слънчевото растение, девойката забеляза, че питата му не е с типичната овална форма, а прилича на сърце. Да, слънчогледът имаше форма на сърце. Беше наистина уникален.”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място