весела алегрия Quotes

“Беше онова специално време в края на годината, когато светът става малко по-добър и белоснежен, а чудесата – възможни…”
― Весела Алегрия, Коледен алманах 2022: Нова българска литература

“Две тюркоазени очи проследиха всяко нейно действие с особен интерес. И щом тропотът на токчетата ѝ утихна, чаровният им притежател излезе от прикритието си зад една от колоните в ресторанта и се приближи до елхата. Погледът му се спря върху подпечатаното с червило листче. Без да губи и секунда, Христо се протегна, откачи го тайничко и жадно зачете: „Вълшебна елхичке, искам…“ – устните му бавно се разтеглиха в усмивка. Лицето му засия при една скрита мисъл…”
― Весела Алегрия, Алманах Проза 2022: Нова българска литература

“В сложното математическо уравнение на любовта „Мразя те!” твърде често се равнява на „Обичам те!”.”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място

“Но ето, че в мисълта му отново се появи неговата илюзорна любима. Затвори очи, за да се изолира от градската шумотевица и за да я види по – ясно. Вървеше и се усмихваше...”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място

“Ах, морето! Зърнеш ли го веднъж, 50 нюанса синьо пленяват сърцето ти до живот. А той?!… Той беше нейното море...”
― Весела Алегрия, Алманах Проза 2023: Нова българска литература

“Трябваше час по-скоро да се махне оттук. Да бяга с всички сили без да поглежда назад. Иначе въглените щяха да я изгорят. Сърцето ѝ прескочи и отново отказа да се подчини на разума, карайки я да направи крачка точно в противоположната посока. Сякаш бе привлечена от невидима сила… По дяволите, тези маслинови очи! Краката ѝ внезапно се подкосиха и тя политна право в ръцете на притежателя им...”
― Весела Алегрия, Алманах Романтика 2023: Нова българска литература

“- … Знаеш ли, миличка, слънчогледите притежават магическа сила да оправят настроението, да носят радост и усмивки…
- Така ли?! И как по-точно? - с леко съмнение попита Соледад.
- Ами, ето така… - усмихна се закачливо Алберто, кавалерски поднасяйки ѝ един слънчоглед. – Забележи, мила ми Соледад, че това не е обикновен слънчоглед. Не прилича на никой друг! Специален е като теб!
Наистина Алберто имаше право. Вглеждайки се внимателно в слънчевото растение, девойката забеляза, че питата му не е с типичната овална форма, а прилича на сърце. Да, слънчогледът имаше форма на сърце. Беше наистина уникален.”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място