поезия Quotes
Quotes tagged as "поезия"
Showing 1-30 of 60

“Поезията, както някои целебни минерални води,трябва да се пие на самия извор. Далеч от извора на родния си език тя губи много от чудодейните си свойства. (402)”
― Стихотворения, избрани фрагменти и преводи
― Стихотворения, избрани фрагменти и преводи

“Късен сняг, защо дойде?
Сам знаеш колко напразно е това, няма
да измениш хода на нещата,
пролетта ще дойде въпреки тебе...”
―
Сам знаеш колко напразно е това, няма
да измениш хода на нещата,
пролетта ще дойде въпреки тебе...”
―
“Плътта е остров за изгнанници,
забравили,че съществува времето.
Тук единствено въздухът
издиша всичко, което имаме.”
― Преди тишината
забравили,че съществува времето.
Тук единствено въздухът
издиша всичко, което имаме.”
― Преди тишината

“Може би женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост.”
― Пътуване към себе си
― Пътуване към себе си

“Ако е любов - да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск - да е смъртен. Ако е вярност - да е до заслепение.”
― Лице
― Лице

“тихо
струи
през клепачите
през мълчанието
тихо никнат
думи
и светове
докато изричам -
съществувам”
― Тиха книга
струи
през клепачите
през мълчанието
тихо никнат
думи
и светове
докато изричам -
съществувам”
― Тиха книга
“***
дните без теб са като водни змии и сънища
накъдето и да забравяме времето
не отминават
синият въздух се влачи по мен
когато си тук те сънувам”
― Слабини
дните без теб са като водни змии и сънища
накъдето и да забравяме времето
не отминават
синият въздух се влачи по мен
когато си тук те сънувам”
― Слабини

“Не помня кой беше го казал, но прав е:
нявсякъде всичко прилича на теб.”
― Ти, непрестанна новина: стихотворения
нявсякъде всичко прилича на теб.”
― Ти, непрестанна новина: стихотворения

“Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах!
Но ти ми спомняше за нещо,
което дълги дни копнях;
което в сънищата пазих
и крих от хорските очи,
за да не стане на омраза
и после за да не горчи...
Край нас гъмжаха много хора,
безброй лица и имена.
Запомних само "Теодора"
и две очи със светлина.
Затуй, когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце,
във твоите ръце забравих
две ласки и едно сърце.
Че този свят е много хубав
и малко трябва на човек:
едно сърце, за да го люби,
и песен, литнала далеч.
Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах,
но ти ми спомняше за нещо,
което цял живот копнях.”
― Обича ме, не ме обича
прости ми ти, не те познах!
Но ти ми спомняше за нещо,
което дълги дни копнях;
което в сънищата пазих
и крих от хорските очи,
за да не стане на омраза
и после за да не горчи...
Край нас гъмжаха много хора,
безброй лица и имена.
Запомних само "Теодора"
и две очи със светлина.
Затуй, когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце,
във твоите ръце забравих
две ласки и едно сърце.
Че този свят е много хубав
и малко трябва на човек:
едно сърце, за да го люби,
и песен, литнала далеч.
Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах,
но ти ми спомняше за нещо,
което цял живот копнях.”
― Обича ме, не ме обича
“Аз съм изречен.
Дори да не виждам
на кладенци дъното,
дори да се взирам
в окото на гарвана,
спящ на зелена трева.
И по стъпки наречени
връщам се,
дори да не чувам
смеха на вълните,
дори да не чувам
на Парките шепота,
на совалките -
за край на пътеките.
Сетивата са глухи,
но сърцето е бялото
на Агнеца.
И съм изречен.”
― Делта
Дори да не виждам
на кладенци дъното,
дори да се взирам
в окото на гарвана,
спящ на зелена трева.
И по стъпки наречени
връщам се,
дори да не чувам
смеха на вълните,
дори да не чувам
на Парките шепота,
на совалките -
за край на пътеките.
Сетивата са глухи,
но сърцето е бялото
на Агнеца.
И съм изречен.”
― Делта
“нарисувай ми една приказка
с много алено
като виното
в което те удавих
без да подозираш”
― Очакваното неочаквано
с много алено
като виното
в което те удавих
без да подозираш”
― Очакваното неочаквано

“Годините се промъкват
през малки цепнатини -
насред плътта оформят
геоложка история
(изписана по учебник),
а моята е все още
във втората си епоха -
едва няколко събития
са нагънали
значимо релефа -
поне знам
как да кръстя
реката върху лицето си”
― Опити за еволюция
през малки цепнатини -
насред плътта оформят
геоложка история
(изписана по учебник),
а моята е все още
във втората си епоха -
едва няколко събития
са нагънали
значимо релефа -
поне знам
как да кръстя
реката върху лицето си”
― Опити за еволюция

“И всичко умира от смях, че живее -
животът е весел вертеп,
обаче не казвай на никой къде е.
Адресът от вчера за днес не важи.
Последната птица дано не пропее,
та тайно животът да продължи.”
― Ти, непрестанна новина: стихотворения
животът е весел вертеп,
обаче не казвай на никой къде е.
Адресът от вчера за днес не важи.
Последната птица дано не пропее,
та тайно животът да продължи.”
― Ти, непрестанна новина: стихотворения
“Изпращане на април
Час по час си отива април...
Пеперудено време.
Ситен пясък изтича в часовника.
А от зимата хлад и безумие тегнат,
жълти мисли, покълнали в страх.
И ми идва да кажа, че живеем ужасно
и ми идва да викам, да събарям живота
или не... (по-добре) да му сложа край!
...Отлетя ли април?!
Някой пише в пробудено утро.
Стих по стих... и се пълни денят!
На април му отива поема.
(Или примка от жилав сезал.)
Час по час си отива април...
Пеперудено време.
Ситен пясък изтича в часовника.
Тази вечер априлска
ще среже набъбнали вени
на ръце на момиче,
полудяло от стихове тежки.
Миг по миг
чак до сетния час
и... април отлетява.
Няма вечни сезони –
и поетът е смъртен...
И той песента си изпява.”
― Изпращане на април
Час по час си отива април...
Пеперудено време.
Ситен пясък изтича в часовника.
А от зимата хлад и безумие тегнат,
жълти мисли, покълнали в страх.
И ми идва да кажа, че живеем ужасно
и ми идва да викам, да събарям живота
или не... (по-добре) да му сложа край!
...Отлетя ли април?!
Някой пише в пробудено утро.
Стих по стих... и се пълни денят!
На април му отива поема.
(Или примка от жилав сезал.)
Час по час си отива април...
Пеперудено време.
Ситен пясък изтича в часовника.
Тази вечер априлска
ще среже набъбнали вени
на ръце на момиче,
полудяло от стихове тежки.
Миг по миг
чак до сетния час
и... април отлетява.
Няма вечни сезони –
и поетът е смъртен...
И той песента си изпява.”
― Изпращане на април

“ЗАГАДКА
Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -
как сърцето обича
само няколко мига?
Злоба има за всички.
Любовта не достига.”
― Обичам те дотук
Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -
как сърцето обича
само няколко мига?
Злоба има за всички.
Любовта не достига.”
― Обичам те дотук

“Ние с теб не един връх изкачихме.
Колко пъти над пропасти се надвесвахме.
Колко пъти ни свличаха хлъзгави сипеи.
Колко пъти за изсъхнало стръкче се хващахме.
Но вървяхме, вървяхме,
не спирахме.
Педя по педя
и крачка по крачка.
Колко скали и потоци отминахме.
Колко поляни и тъмни гори прекосихме.
Колко нощи и дни се изкачвахме.
Но вървяхме и вярвахме,
че за нас е създадено
това синьо бездънно небе.”
― Капки смола
Колко пъти над пропасти се надвесвахме.
Колко пъти ни свличаха хлъзгави сипеи.
Колко пъти за изсъхнало стръкче се хващахме.
Но вървяхме, вървяхме,
не спирахме.
Педя по педя
и крачка по крачка.
Колко скали и потоци отминахме.
Колко поляни и тъмни гори прекосихме.
Колко нощи и дни се изкачвахме.
Но вървяхме и вярвахме,
че за нас е създадено
това синьо бездънно небе.”
― Капки смола

“Викат ме старите пътища -
дълбоки бразди издълбали у мен.
Викат ме с верността ми към риска -
без да знам сигурно
ще достигна ли крайната цел…”
― Орис
дълбоки бразди издълбали у мен.
Викат ме с верността ми към риска -
без да знам сигурно
ще достигна ли крайната цел…”
― Орис

“...
Ще потегля на път,
от който връщане няма.
Ще следвам посоката -
другите пътища са измама.”
― Неизречените думи
Ще потегля на път,
от който връщане няма.
Ще следвам посоката -
другите пътища са измама.”
― Неизречените думи

“Губя пари. Губя вещи.
Даже себе си губя.
Губя сражения.
Откривам приятелство.
Откривам сърдечност.
Изправям се отново,
потеглям …”
― На стъпки от себе си
Даже себе си губя.
Губя сражения.
Откривам приятелство.
Откривам сърдечност.
Изправям се отново,
потеглям …”
― На стъпки от себе си

“Все този бяг
с нестихващата жар в сърцето.
Все туй пътуване
във времето безкрайно.
Далече от дома когато съм
(а той е неизменно в мене) –
тичам да се върна…”
―
с нестихващата жар в сърцето.
Все туй пътуване
във времето безкрайно.
Далече от дома когато съм
(а той е неизменно в мене) –
тичам да се върна…”
―

“Полето с мъртви цветя
Ще падна ранен от ръждиви куршуми
в полето със мъртви цветя.
Ще минат жътварки, ще гледат учудено
и гордо ще продължат.
И някой ще вземе и моите кости,
когато събира умрелите макове.
Ще се превърна във опиум - ценна отрова,
предвидена за забравяне.
Ще ходят деца по пустините древни,
където тревите умряха.
Където останахме. Непогребани.
Където се отбранявахме.
И аз в полумъртвата вечност ще гния
обгърнат в плененото знаме.
От митологията ще ме изтрият
и споменът ще е срамен.
Кръвта се разтваря по пладне
в пресъхнали женски сълзи.
Мъжете са слаби и гладни
и страх ги гори.
Прилича на гърло безгласно
кръгът на самотните оплаквачи.
И вече е точно и ясно -
цветята са мъртви. Идва орачът.”
― Вечен чужденец
Ще падна ранен от ръждиви куршуми
в полето със мъртви цветя.
Ще минат жътварки, ще гледат учудено
и гордо ще продължат.
И някой ще вземе и моите кости,
когато събира умрелите макове.
Ще се превърна във опиум - ценна отрова,
предвидена за забравяне.
Ще ходят деца по пустините древни,
където тревите умряха.
Където останахме. Непогребани.
Където се отбранявахме.
И аз в полумъртвата вечност ще гния
обгърнат в плененото знаме.
От митологията ще ме изтрият
и споменът ще е срамен.
Кръвта се разтваря по пладне
в пресъхнали женски сълзи.
Мъжете са слаби и гладни
и страх ги гори.
Прилича на гърло безгласно
кръгът на самотните оплаквачи.
И вече е точно и ясно -
цветята са мъртви. Идва орачът.”
― Вечен чужденец
All Quotes
|
My Quotes
|
Add A Quote
Browse By Tag
- Love Quotes 100.5k
- Life Quotes 79k
- Inspirational Quotes 75.5k
- Humor Quotes 44k
- Philosophy Quotes 30.5k
- Inspirational Quotes Quotes 28.5k
- God Quotes 27k
- Truth Quotes 24.5k
- Wisdom Quotes 24.5k
- Romance Quotes 24k
- Poetry Quotes 23k
- Life Lessons Quotes 22k
- Quotes Quotes 20.5k
- Death Quotes 20.5k
- Happiness Quotes 19k
- Hope Quotes 18.5k
- Faith Quotes 18.5k
- Inspiration Quotes 17k
- Spirituality Quotes 15.5k
- Relationships Quotes 15.5k
- Religion Quotes 15.5k
- Motivational Quotes 15k
- Life Quotes Quotes 15k
- Love Quotes Quotes 15k
- Writing Quotes 15k
- Success Quotes 14k
- Motivation Quotes 13k
- Travel Quotes 13k
- Time Quotes 13k
- Science Quotes 12k